Кърджали ни се стори град с голям потенциал, макар и очевидно беден граден. Млад, жив и тъжно тъмен нощно време (дано последното скоро да се промени или вече да е променено). Изненада ни с хубава храна и приятни места за разходка.

Кърджали е център на Област Кърджали (129 681 души – 38 785 българи, 86 204 турци, 1 274 роми и други) и на Община Кърджали. Населението на град Кърджали към февруари 2011 година е 43 880 души.

Според легендата днешният град дължи името си на османски пълководец, Кърджа Али, който след години на военни подвизи станал проповедник. След смъртта му през XIV век последователите му възстановили едно от разрушените селища в близост до неговия гроб. Гробът е отворен през 20-те години на 20 век, но се оказва празен и археолозите достигат до извода, че това е бил символичен гроб (кенотаф).

В продължение на три хилядолетия този край е бил люлка на различни цивилизации и култури. Тук са си дали среща траки, елини и римляни, славяни и прабългари, византийци, латини и османски турци.

Предполага се, че първите жители на тези места са били траките. През VI век по средното течение на река Арда се заселват славяни и прабългари.

През XI-XIV век на територията на днешния град съществува селище, което има общи белези с материалната култура на старите български градове Плиска, Преслав, Търново, Месемврия. Градът се наричал Ахридос и е бил важен християнски център, около манастира „Свети Йоан Продром“.

През 1370 – 1371 година местните хора водят безуспешни битки, за да възпрат завоевателните набези на османските войски на Мурад I. Българските крепости в региона са премазани, а голяма част от населението е избито или поробено. Друга част успят да се изтегли във вътрешността на на Родопите, където успяват на съхранят културата си.

Санстефанският договор от 1878 г. включва Кърджали в границите на България. През същата година Берлинският договор поставя града в пределите на автономната област Източна Румелия. През 1886 г., с Топханенския акт, е върнат под пряката власт на османския султан като компенсация за Съединението между Княжество България и Източна Румелия. По време на Балканската война Кърджали е завзет от Хасковския отряд на 21 октомври 1912 година и след края на войната е остава в България.

През 1934 година град Кърджали е обявен за околийски център, а след 1949 година се развива като окръжен център. Днес Кърджали е областен град. Той е най-големият административен, промишлен, търговски и културен център на Източните Родопи.

Влязохме в града през бул. България, по пътя от Перперикон през селата Жинзифово, Скалище, Седловина. Минава се покрай много интересни скали, който се виждат от пътя в дясно.

Там има каменоломна, която ни очарова – изглежда обичаме такива пейзажи. Бариерата беше вдигната и се приближихме да я видим. С колата съвсем спокойно стигнахме до началото й при метална беседка, която седеше някак неестествено сред голия пейзаж. Съвсем добре се виждаха голи бели скали с овална форма. До края на пътешествието не можахме да свикнем и да спрем да се изненадваме от скални образования, които се появяват внезапно зад някой завой в целия регион.

От този вход на Кърджали, до автогара „21 век“ ни посреща тържествено голяма пластика на Лирата на Орфей. Тя е издигната през 2006 с обновяването на самото кръгово и се е превърнала в един от символите на града. Автор на композицията е скулпторът Зиятин Нуриев, а пластиката е изработена от фирма “Гаспар Годо”.

Обикаляйки града с кола минахме покрай сградата на Историческия музей, която веднага привлича вниманието с интересната си архитектура в средноазиатски стил. Спряхме под дърветата от другата стана на бул. Ген Чернозубов и влязохме да разгледаме градината.

Представлява приятен парк и точно пред сградата на музея има фонтан – много ни липсваше, че няма вода вътре.

Музеят изглеждаше затворен, но когато се приближихме, за да видим работното време се оказа, че не е така. Колебаехме се дали да го разглеждаме сега, но във фоайето беше толкова прохладно, че решихме да останем.

Оказа се, че няма климатик, но дебелите стени държат студено поне на първия етаж. На входа ни посрещнаха любезно и с билетите ни дадоха ценна книжка с подробна информация на експозициите в музея, така че имахме подробна информация за всичко. Коричната и цена е 0.65 стотинки и е издадена 1989г. За щастие тиражът е бил достатъчно голям! Вътре се споменава и за „Капиталистическо развитие и работническо революционно движение” – експозицията е заемала 4 зали и сега е премахната от музея, на нейно място са изложени геоложки експонати и минерали и растения от региона. В книжката може да се види, че там се е проследявало развитието на Минното дело в България и партизанското движение, имало е и възстановка от килия в Кърджалийски затвор – любопитно и зловещо.

На първия етаж от музея могат да се видят експонати от археологичните разкопки в района – Перперикон, Татул, вила Армира и други. Интересно да се видят преди да се отиде на самите места. Така ще разполагате с повече информация и цялостна представа.

Вторият етаж е с минерали и растение, а третият е етнографски – там миришеше на прах и тютюн, но също беше много интересно. В естествени размери са възстановени мандра, работилници за въглища, преработка на памук и тъкачница. Експозиционно са представени интериора на дома, сватбените и други обичаи на мюсюлманското и християнското население от района от края на 19 до 50-те години на 20 в. Ако идвате с деца, тази част от музея сигурно ще им е интересна. Когато попитахме за заселването на българите в Мала Азия, разпоредителката специално извика етнографката на музея, за да ни отговори на въпросите. Милата жена толкова се зарадва на интереса ни, че ни подари статията „Българските села в Мала Азия” на Мария Николчовска.

Гледката от по-високите етажи на музея към парка също е много хубава, надникнете през някоя от щорите.

Регионалният исторически музей в Кърджали е един от най-големите музеи в Южна България. Основният фонд съдържа около 40 000 експоната. Към музея са регистрирани 179 археологически обекта, като от тях 19 са праисторически, 122 — антични и 37 — средновековни. Тридесет са регистрираните паметници на културата от национално значение.

Сградата на музея е построена в 20-те години на 20 в. по проект на руския архитект Померанцев, професор в Художествената академия на Санкт Петербург. Издържана е в средноазиатски стил и е била предназначена за мюсюлманско училище (медресе), каквото никога не става. През 80-те години e превърната в един от най-красивите български музеи с обща експозиционна площ от 1300 квадратни метра.

Историческият музей е отворен за посещение всеки ден от 9.00 до 17.00 ч. Почивен ден е понеделник. website: http://www.rim-kardzhali.bg/