СподелетеPin on Pinterest0Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someone

Замисляхме цялото пътуване в Източни Родопи, като си представяхме, че искаме да разгледаме е Перперикон. В последствие видяхме забележителности, които ти очароваха – крепостите Моняк и Хисара, Каменната сватба и Скалните гъби, Историческия музей в Кърджали и още много, но Перперикон ни остави без дъх. Той е магнетино, изключително място.

 

Изглед от Перперикон
Изглед от Перперикон

Перперикон /Хиперперакион, Перперакион/ е голямо мегалитно светилище. Предполага се, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите. Градът се извисява на скален връх с 470 м височина, на площ от около 12 кв. километра. Най-общо Перперикон се състои от четири части: мощна крепост, Акропол, в най-високата част на хълма; Дворец-светилище, който е непосредствено под Акропола от югоизток; северно и южно подградия. Първите следи от култова дейност тук датират от VI хил. Пр. Хр. През III-II хил.пр.Хр. култовите практики на Перперикон процъфтяват. Хората от Тракия обожествяват величествения скален масив, където почитат Слънцето. Смята се, че през Втора половина на II хил.пр.Хр. тук е създадено голямо мегалитно светилище със стометров скален проход към него. Вероятно по това време са били направени овалната стая с олтара и „шарапаните” в околностите. От това време са прекрасните изображения на слънчеви богове върху керамиката, както и много находки, сред които надпис на критското линеарно писмо А. Постепенно комплексът се разраства с изсечени в скалите сгради. В целите Източни Родопи се появяват хиляди ансамбли от скални гробници, ниши, храмове, чийто център е Перперикон. Непосредствено преди започналия през април 334г.пр.Хр. поход в Азия, Александър Велики идва в светилището и получава предсказание, че ще завоюва света. Смята се, че това се е случило точно тук. През 29 – 28г.пр.Хр. Марк Лициний Крас отнема от бесите светилището на Дионис и го дава на одрисите. В 11г.пр.Хр. жрецът на Дионис и цар на бесите, Вологез, вдига въстание и отвоюва храма. След тежки битки водените от легата Луций Калпурний Пизон римски легиони завземат Родопите. I – IV век е периодът с най-голям възход за светилището. Римляните съхраняват и подпомагат стария култ към бог Дионис. Градът добива завършен вид с Акропол и подградия, с дворци и храмове. В периода 375 – 378г. градът е опожарен от готите. Това е и краят на езическия период на Перперикон. През V век по времето на управлението на римския император Юстиниан I Велики, градът преживява невиждан разцвет. Ремонтирани са старите крепостни стени и са построени нови. През VII – VIII век прабългарите от групата на Кубер откриват свещеното място и оформят свое светилище, вероятно наречено на тюркската богиня на плодородието, Умай. През IX – XII век в подножието на града се създава голям административно-религиозен център с множество сгради и храмове. Разкопките показват, че това е било лично императорско имение. Много богати находки, сред които реликварий с парченце от Христовия кръст.
В началото на XII век територията на Родопите е трайно в българската държава и точно там са главните бази на цар Калоян. Перперикон е важен опорен пункт във войните. В периода 1254 – 1255г. Българският цар Михаил Асен за кратко си възвръща отнетия от византийците град, но после го загубва заедно с целите Родопи. Сто години по-късно, през 1343г. Цар Иван Александър праща военна експедиция, завзема Перперикон и назначава там областен управител на Източните Родопи. По-късно обаче е изтласкан на север от византийците От това време в града е намерен единственият златен печат на този владетел. През 40 – 50те години на XIVв. крепостите на източните Родопи, включително и Перперикон, са разграбени от турските наемници на айдънския паша Умур в края на Гражданската война. Скалният град повече никога не се възражда. От 1626-27 година датира последно сведение в османските документи за наличието на християнски села в подножието на изоставения град. В следващите векове околността е колонизирана от турците.

Входът към двореца на Перперикон
Входът към двореца на Перперикон

Качихме се в подножието на светилището към 18:30. Пътят до там е забележително хубав, има много указателни кафяви табели още от Кърджали. Паркира се на голям паркинг в основата на хълма. Има няколко сергии със сувенири, които продават карти и пътеводители, но най-вече минерали, бижута, фигурки за украса и магнитчета за колекционерите. Предлагаха ни са 5 лева карта на светилището, но ние бяхме подготвени и се отказахме от нея. Оказа се добро решение, защото после си купихме карта на Кърджали за 3.60 лева от Лукойл, която имаше на гърба си и карта на Перперикон.

Пихме вода от голяма паметна чешма и платихме по 3 лева вход. Има възможност за „беседа” за 30 лева, но ние дойдохме твърде късно за тази възможност.

Започна изкачване по стръмна широка алея посипана с едри бели камъни. Забравих да си преобуя маратонките, а чехлите определено не са добро решение за този път. Въпреки това бавно се минава дори с чехли. Горе няма вода, така че е хубаво да си вземете с вас.

Първото стръмно изкачване е към входа на двореца – то е едри скалисти камъни. Дворецът е забележителен и дори само, заради него си струва!

Всъщност археолозите използват думата „дворец“ условно, защото точното предназначение на комплекса не е изяснено. Възможно е това да е монументалният храмов ансамбъл на бог Дионис, разраствал се непрекъснато и достигнал пълен разцвет в римската епоха. 100-метров проход, оформен в скалите води към входа. Използвана е естествена теснина, разширена допълнително. Широчината на прохода е 3-4 м, а височината на страничните канари на места достига 7-8 м. Изкачването е трудно и за улеснение са издялани грубо високи стъпала. В края на прохода посетителят внезапно се изправя пред мощна крепостна стена. Това е оградният зид на Двореца. Според данните в сайта на Перперикон, той е изпълнен по абсолютно същия начин, както този на Акропола, но е с по-малка дебелина – 2.5-2.6 м. Двата края крепостният зид на Двореца са свързани със стената на Акропола. За да се влезе във вътрешността, човек трябва да премине през сложно крепостно съоръжение с две двукрили порти. Праговете им са се запазили. Следва огромният вътрешен двор на Двореца. От изток, запад и север го обграждат десетки помещения – зали, стаи, коридори, стълбища. Запазен е първият етаж, който изцяло е изсечен в скалите. Наброяват се почти 50 помещения с обща площ 17 000 кв.м. Те са съхранени навсякъде, а на места достигат 4-5 м. височина. Дворецът е бил на няколко етажа. За това свидетелстват дупките за греди в околните скали. Някъде са се запазили праговете на врати от помещения на горните етажи. Във височина тези етажи са стъпвали върху масивни стилобати от издялани каменни блокове и гредоред от дървета, каквито вече не съществуват в Родопите.

На първия етаж се влиза през чудесно съхранени врати с издялани каменни прагове, изящни стълбища и коридори. През римската епоха подовете навсякъде са застлани с масивни керамични плочи. На някои места са оцелели и издълбани в скалата широки прозорци, от които се открива прекрасна гледка към речната долина.

Много важна е тридесетметровата церемониална зала, намираща се източно от вътрешния двор. От запад тя е изцяло изсечена в скалите, а на изток е продължавала върху дървен гредоред, поддържан от два масивни зида. Входът към церемониалната зала е оформен с тържествено петстъпално стълбище и двукрила врата, охранявана някога от дворцовата стража.

Върху северната стена на вътрешния двор на Двореца направо в скалата е изсечен масивен каменен трон с поставка за краката и облегалки за ръцете. На много места в канарите са издялани ниши с различни размери и дупки за някакви поставки. В тях очевидно са слагани някакви приспособления за облегчаване на човешката дейност, които днес не са съхранени.
Югозападното помещение на Двореца получи условното наименование „Банята“, защото в камъка са издълбани плитки корита за вода, редуващи се с пейки за сядане. Особено интересно е оформеното кръгло легло за огромна макара на подземния етаж под церемониалната зала. Съвсем не е изключено това да е подемен механизъм за изкачване на храни и други предмети, каквито са описвани от древните автори.

В най-отдалечените западна и източна части на Двореца се откриват две крипти, скрити дълбоко под повърхността на скалите. В едната има 15, а в другата 5 саркофази, оформени с масивни каменни плочи. За съжаление гробниците са ограбени още в древността и може само да се гадае кой е бил погребан в тях – представители на владетелски династии или жреци на Дионис.

Под тухлените подове на всяко помещение са прокарани канали, по които се оттича дъждовната вода. Те минават през специални отвори в праговете на вратите и се вливат в по-големи канализационни съоръжения, издялани на улиците. На много места са направени шахти с люкове за почистване от нападали листа и пръст. В крайна сметка всички съоръжения се вливат в няколко големи клоаки, които отвеждат водата през отвори в крепостната стена надолу по хълма. Канализационната система обхваща както Двореца, така и Акропола.

Скалният венец е защитен със здравата крепост на Акропола, чиито стени са дебели до 2.8 м. По всяка вероятност твърдината е построена още в ранните периоди, но в римската епоха е обновена и допълнително укрепена. Зидовете са създадени без никакъв свързващ материал. Двете лица на крепостната стена са оформени от масивни каменни блокове с идеално издялана предна страна. Между двата реда блокове има пълнеж от натрошени камъни, уплътняващ отлично вътрешността на зидовете.
Навсякъде по хълма стената стъпва направо върху скалата. По тази причина строителите първо са изсекли в камъка основата, наподобяваща редици стъпала. Първоначално археолозите са ги смятали за някакви свещени стълбища. Всъщност се оказва, че теса направени, за да могат зидовете да бъдат закрепени върху стръмните участъци. Днес те помагат да се проследи трасето на крепостната стена, дори когато тя е напълно унищожена.

Вътрешността на Акропола е застроена с множество храмове и граждански постройки. Приземните етажи на тези сгради са изцяло изсечени в скалите. Значителна част от комплексите са още под земята, но на някои места можеш да се разходиш по широки улици, изрязани направо в камъка. Директно от улицата се влиза в почти запазени къщи през оригиналните врати с издълбани в камъка прагове, по които са съхранени даже дупките за вратните механизми.

Направо в скалите в източната част на Акропола е изсечена голяма сграда с базиликален план. Според данните от проведените археологически проучвания вероятно тя е представлявала езически храм, превърнат след приемането на християнството в църква, като от изток е добавена полукръгла апсида за олтарния дял. От запад в сградата се влиза чрез два монументални издялани в канарите портала със запазили се дупки за механизмите на двукрили врати. А от базиликата към вътрешността на Акропола води покрита колонада, портик, чиито колони са оцелели на място.

Крепостта Перперикон
Крепостта Перперикон

Искахме да се качим при Кулата и на върха. По пътя изведнъж от храстите изскочи възрастен мъж с кафяви протрити панталони, светли сини очи и тъмна суха кожа. Без да пита започна да ни разказва за всичко наоколо, като на всяка втора дума съобщаваше размери – дълбочина, ширина или дължина на някое от откритията на Перперикон. Може би е бил общ работник на разкопките или е научил наизуст всичко от някоя информационна брошура. Гласът му беше дрезгав и малко напевен. Посочваше ни кое къде се намира с ръка и не спя да говори, докато не разказа всичко, което знаеше.

Поиска ни 20 лева, ние му дадохме два и съжалявахме, че не пушим, защото щеше да е много подходящо да прибавим и цигара. (Една от поуките на тази екскурзия е да си носим пакет цигари – на тези места почти всеки местен, който заговориш, ще те попита за цигара и след няколко приказки всички щяхме да сме по-доволни, ако имахме цигари за почерпка). Поговорихме си още малко с този непознат човек и продължихме към високата част на хълма.

През август месец, 2011, там все още течаха разкопки, нямаше подробни информационни табели, като и обезопасяващи съоръжения, така че родители с по-малки деца, биха седели на тръни. За сметка на това от официалния сайт на Перперикон се бяхме подготвили с много изчерпателна информация, така че всичко беше наред и можехме да се ориентираме.

От върха, от Акропола се разкрива невероятна гледка към светилището и околността. Кулата и зидовете на римската крепостна стена са много добре запазени има голяма цистерна и навсякъде следи от мистични окултни дейности. Магнетично е и много красиво!

Цистерна на Перперикон
Цистерна на Перперикон

Цистерната наистина ни впечатли! Във всяка планинска крепост водоснабдяването на високите места е било проблем. Въпросът се решавал чрез строителството на огромни цистерни, издялани в скалите или иззидани от камък и тухла. В тях се събирала дъждовната вода или, когато съществувал, от някакъв извор. На Перперикон са открити две такива водохранилища, най-големите съоръжения от този вид в Родопите. Това в Акропола има внушителните размери 12/5 м при дълбочина 6 м. и е изцяло издълбано в камъка. Стените му са идеално гладки – обработени с длето.

За слизане има две възможности – обратно по пътя, по който сте дошли и маркирана пътека с надпис слизане, която минава през гората и по пътя дава възможност да се видят две големи шарапани. Тази пътека е по-дълга, но е през гората и е на сянка. В нашия случай нямаше значение, защото слизахме надолу към 20:00 часа.

Със сигурност ще дойдем отново и нямаме търпение да видим как ще се развиват разкопките и превръщането на Перперикон в централен туристически обект.

 


Вижте Перперикон на голяма карта

 

СподелетеPin on Pinterest0Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someone
Your Message...Your name *...Your email *...Your website...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *