Посетихме Крепостта Хисара при село Вишеград преди залес слънце. Разбира се, тя не може да се сравни с магнетичните Перперикон или Татул. Но тази крепост, на самия бряг на язовир Студен кладенец, е красива, а древните останки навяват носталгия и малко тъга. Не по загубеното величие, а заради забравата.

GPS-ът намери лесно село Вишеград, после карахме през него и на два пъти попитахме за посоката, тъй като нямаше никакви табели.

Общо взето няма къде да се обърка човек. Кара се през селото, като накрая пътят става съвсем тесен и минава през циганската махала. Не бяхме сигурни дали може да се мине с кола по натам, затова паркирахме между няколко дворчета и оставихме колата под надзора на три хлапета.

Всъщност по пътя може да се отиде с кола до самата крепост, като се минава в страни от малко импровизирано сметище. Този колорит си заслужава, защото само на 100 метра от циганската махала крепостта се извисява насред полето и има прекрасна гледка към язовир Студен кладенец.

В сравнение с Моняк (на отсрещния бряг), стените, запазени от тази крепост са по-високи. Но си обяснихме защо няма табелки. Мястото е оставено съвсем разпуснато, може би не е толкова ценно, или древно. Наистина било е със значение само през средновековието и не е имало кой знае какви административни или църковни постройки, но все пак има достатъчно запазена част, лесно достъпно е, подходящо за разходка с деца и е интересно.

Проблем е липсата на истински път, малкото сметище в съседство също би отказало някои хора. Но веднъж видители крепостните стени, огряни от залязващото слънце, със сигурност ще ви остане хубав спомен.

Тракийска и средновековна крепост “Хисара” се намира на 3.26 km североизточно по права линия от центъра на село Бяга в м. Хасар юстю, на десния бряг на река Арда. Разположена е върху характерен скалист връх с отвесно спускащи се скали над язовир „Студен кладенец”. Надморска височина: 490 m GPS координати: 42°05’36” С.Ш. и 24°23’29” И.Д

Крепостта е малка – 562 кв. м. Запазените стени са високи до 8 м. Най-вероятно е построена през ІV в. и просъществува до ХІVвек. Изградена е върху самостоятелно възвишение с отлична видимост над околната равнина и хълмове, както и към съседните крепости от системата. Притежава и стръмни и полегати склонове.

Прави впечатление наличието на две или три крепостни стени, ограждащи върха на възвишението на разстояние от 20 до 30 m една от друга. Най- вътрешната крепостна стена има елипсовидна форма с дължина около 70 m и широчина около 40 m. Изградена е от ломени камъни, споени с червен хоросан. Широка е 1.5 м. Обграждала е самия плосък връх на възвишението с площ около 1.5 дка. Поради лошото и състояние, не са констатирани стълбища и кули. В момента нейните останки личат най- ясно. Крепостта е имала два входа – единия на югозапад, а другия на североизток.

Останките от втората крепостна стена се забелязват най- ясно в западната й част. Тя повтаря формата на първата. Огражда пространство с дължина около 140м и широчина около 110м. Ако е имало трета стена, то площта която загражда е с дължина между 180- 230м и широчина около 150м. На самия връх е имало малко селище. Крепостта е служила за защита на населението от селището в местността “Куру чешме” при вражески нападения.

Името на крепостта име славянски произход и означава “висок град”, име давано на крепости и в други славянски държави. Стените преизползват основите на по – ранна крепост строена през античността. Сред местното население е известна с топонима Хисар Юстю /Горна Крепост/. По план и по размери представлява типичен феодален замък от средните векове. Според проучвателите и топонима предположенията са че е представлявал резиденция на областния управител на областта Ахридос. В пряка връзка е с голямата крепост Мнеакос /Моняк/ която е на хълма отсреща.

От това място, също както и от Монек, яз Студен кладенец се вижда много добре. Брегът не е съвсем на близо, но пък човек получава поглед върху цялата местност. Нищо чудно, че крепостта е била изградена на това място.

Язовир Студен кладенец Разположен е по средното течение на река Арда, на югоизток от град Кърджали, на границата на териториите на община Кърджали и община Крумовград. Със своите 27 км² площ, Студен кладенец е третият по големина язовир в България, след язовир Мандра и язовир Искър. Подготовката за изграждане на язовира започва през 1954 г., а на следващата година започва и самият строеж, съпътстван от множество затруднения свързани с приижданията на реката. В експлоатация хидровъзелът е пуснат през 1958 г.Водосборната му област е 3 752 км2 със среден годишен отток 1 600 млн м3. Бетонната язовирна стена е висока 68 метра в най-високата си част, а дължината ѝ е 350 метра. В основата си стената е широка 61 метра, а в короната — 8 метра. Построена е върху десния скат на реката и на водохранилището с обем 489 млн. м3, което се простира общо на 29 км нагоре по течението. Главно предназначение на хидровъзела е регулирането на големия и силно вариращ сезонен отток на р. Арда, както и за напояване и производство на електроенергия чрез ВЕЦ. Освен за това, езерото на язовир Студен кладенец се използва за рибовъдство и водни спортове.

На връщане от крепостта сеспряхме да си побъбрим с децата. Бяхме паркирали колата, точно до тяхната каруца, срещу малкото им дворче. Оказаха се мили и пприветливи деца, които ни се усмихваха срамежливо. Бяхме ги учидили с посещението си насам.

Вижте Крепостта Хисара край Вишеград на голяма карта