Спонтанното пътуване, без предварително планиране на местата за спане, беше малко несигурно в разгара на лятото, но от друга страна ни даде възможност да пробваме повече неща и със сигурност имаме къде да се върнем.
Още първия ден от пътуването трябваше да разрешим въпрос със спането същата нощ. В ресторанта Моби дик, на брега на я. Кърджали, където обядваме късно, решихме да говорим със сервитьорите за настаняването в района. Обясниха ни, че наоколо има приятни хотелчета за спане за по 20 лева на човек на вечер. Затова на тръгване от с.Енчец се спряхме при две хотелчета, на които видяхме табели край пътя – Сандим и Романтика. Посрещнаха ни любезно и усмихнато. Сандим имаше малко басейнче в двора и семпли стаи с климатик срещу 40 лева на вечер за двойна стая, но точно за тази вечер нямаха места. Романтика е точно отсреща и изглеждаше закътано и приветливо, но пък точно строяха някаква пристройка. Нямаше много място за паркиране, затова се отказахме да надникнем в стаите.
След Перперикон беше време да помислим къде ще спим първата вечер. Имах няколко телефони на хотели наоколо и първо звъннах на единия от фаворитите ми – хотел Маказа. Оказа се, че имат свободен само един апартамент за цена 80 лева на вечер със закуска и тъй като бяхме уморени, решихме да отидем да го видим и ако не ни хареса тогава да търсим нещо друго. Хотелът се намира на разклона за Кърджали-Момчилград – Джебел. Още от паркинга ни направи приятно впечатление с градина с прясно окосена гъста трева, пръскачки и бели шатри в далечината.

Сградите бяха ниски и разпръснати. Входът на хотела е до ресторанта, от който се чуваше задължителната певица. На рецепцията ни обясниха, че тя не се чува от стаята. Вътре мирише на чисто и изглеждаше много уютно. Апартаментът беше малко пресилено наречен апартамент, защото представлява голяма стая под скосения таван, в която се влиза направо от вратата, с хладилник, спалня и бюро, и една по-малка стая – преходна за банята. И двете бяха с климатик и изглеждаше чисто. Банята не беше много голяма, но все пак прилична. Лошо впечатление ни направи малката мивка и леко пукната тоалетна чиния, за която си дадохме сметка по-късно.
Настанихме се в стаята и след бърз душ отидохме да се насладим на нощно къпане в басейна. Комплексът ни спечели с хубавия си чист басейн. Разположен е в широка градина, със страшно много шезлонги и шатри. От него се отива във воден бар, оформен като кораб, а отзад има шатра (подходяща за сватби). На разположение са детски басейн и джакузи, което открихме едва след един ден.

Нощното къпане много ни хареса и с удоволствие правехме планове за следващия ден. Апартаментът наистина се оказа тих – спахме много добре.
Закуската в Маказа беше по избор – компле (комбинирана европейска закуска), палачинки, принцеси и омлет. За два пъти опитахме всички варианти и можем да препоръчаме омлета. Това беше и най-обилният от вариантите. Към тях вървят чай или кафе. Като е малко странно, че не ти носят поне кана вода от чешмата, но изглежда това стимулира допълнителната консумация и все пак не прави добро впечатление. Още повече, че иначе в стаята гостите разполагат с малки бутилки минерална вода, извън бара.
За вечерта имаше свободна стая, в която щяхме да се прехвърлим, но тъй като искахме да излизаме, оставихме багажа си на рецепцията. Няма стая за багаж, но не беше проблем. За времето в хотела се смениха три рецепционистки и всички бяха любезни и внимателни.
Много ни хареса и стаята, в която щяхме да спим втората вечер. Беше малко по-шумна в началото, защото гледаше към входа на комплекса, но след 24 часа вече беше съвсем тихо. Освежихме се и отново прекарахме малко време в басейна.
Вторият ден специално си направихме нощна разходка в Кърджали, тъй като искахме да разгледаме големия завещан от социализма хотел Арпезос и да си намерим място за спане за третата вечер.
Отидохме в Арпезос. Фоайето беше много любопитно – много дървени облицовки, големи гроздове с топки от тавана и метална пластика на една от стените. Отвън сградата беше в характерния стил – големи правоъгълници, облечена с варовикови камъни и със сачак по тавана на балконите. 15 етажи. Харесахме си една от „обновените стаи” на шестия етаж и я резервирахме за другия ден срещу 55 лева със закуска. Нямаше басейн, тъй като при продажбата на хотела той е останал общински. Това коствало една от трите звезди на Арпезос и сега е две.
Престоят ни там беше любопитен, но няма да го повторим. След посещението във Вишеград бяхме достатъчно изтощени, за да спим като къпани, но не беше съвсем възможно.
В Арпезос ни посрещнаха малко нервно, защото по същото време се бяха настанили някакви групи чужденци – няколко отбора младежи, които бяха тук за волейболно първенство. Стаята беше чиста, със сравнително добри баня и спалня, но се оказа доста по-топла отколкото очаквахме и липсата на климатик се беше сериозен недостатък – не можехме да затворим прозорците, така че да заглушим шума. Следващият път трябва да изберем минимум 15-тия етаж, защото по някаква причина всичко отвън се чуваше ясно вътре. А до хотела има автомивка, която работи от рано. Не можехме да използваме и интернет, за да планираме следващия ден, защото имаше сигнал само в фоайето.
След шумната нощ в соц хотела (поне два волейболни отбора се разхождаха почти цялата нощ), бяхме много любопитни каква ще е закуската. Интересно ми беше дали в ресторанта няма да е запазен някакъв соц интериор, както във фоайето, но за съжаление нямаше нищо особено. Нямахме избор за закуската, но традиционната хотелска закуска – компле, беше по—богата от същия вариант в Маказа. Това беше важно за нас, защото ни предстоеше преход до Дяволския мост при село Ардино. Кафето беше хубаво и силно, но отново нямаше предвидена вода. В район на хубава питейна вода – толкова ли е трудно да се донесе една кана от чешмата?

Последната вечер от пътешествието ни спахме в Златоград. По пътя по телефона успяхме да запазим стая в Сариевите къщи, който са част от Етнографския комплекс и Александровите къщи в Златоград.
Оказа се, че това е къщата в дясно от Етнографския музей. Хубава и нова е, построена във възрожденски стил, но с всички съвременни удобства. Само не и климатик в стаята. В средата на август той определено ни липсваше, но го преживяхме. Същото не може да се каже за прекалено меките матраци на леглата – свикнали да спим на по-твърдо. Иначе стаята (за 52 лева на вечер с включена закуска) беше широка, чиста и уютно подредена. Имаше интернет и хубава гледка.
Като цяло по време на пътуването, в разгара на август месец, не сме имали проблем с настаняването. Нямахме никакви предварителни планове и все пак нито една вечер не сме спали в колата. Районът изобилства от прилични места за настаняване.