След толкова много геройско ходене последните дни (справка Перперикон, Крепостта Монек, Каменната сватба, крепостта при село Вишеград), решихме, че имаме сили да направим прехода до Дяволския мост при село Дядовци, близо до Ардино. Искахме да видим това място, обвито с легенди.

Пътят от Кърджали до Ардино не е лош, има завои, но иначе нямаше дупки. От Ардино към Дядовци също, има табелки за Дяволския мост. След село Дядовци пътят продължава да е асфалтов, но тесен. Така от табелката за моста се минават спокойно с кола първите 4 км. После има поляна с бесетка и доста места за паркиране. От тук започва песъчлив коларски път, който наскоро е изравняван. Отстрани и в момента се копаеха канали за обилната вода, която се стича от планината през пролетта.

На места пътят е покрит с едри камъни, а в друга отсечка към края почти до моста има бетон. Имаше хора, които минаваха с колите си цялото разстояние. Но трябва да е внимателно и бавно, защото има и доста неравни участъци. С висока кола не би имало проблем.

Вероятно ако е пролетно време или след валежи, пътят би бил доста по – изровен. Но сега почти всички хора, които отиваха към моста бяха с колите си. Ние избрахме да извървим пеша растоянието от 6 км от първата поляна – паркинг до моста. По-нагоре имаше и още места за паркиране, но разминаването на две коли все пак e трудно.

Хубава гледа от пътя към моста
Хубава гледа от пътя към моста

За вървене пътят е по-лек от този до крепостта Монек, на отиване е предимно леко нанадолнище. Минава се през гора и за щастие на доста места беше сянка. Това беше важно, защото тръгнахме да вървим към 12:00 и после се връщахме към 15:00. Разстоянието до моста го взехме за час и 30 мин, а ние не сме много подготвени в ходенето.

В началото на отсечката има чешми на доста места, после не, така че е добре да имате вода. На връщане, логично, имаше повече нанагорнища и два по-стръмни участъка, но за около час и 40 минути бяхме при колата.

Чувствахме много по-удовлетворени от хората слезли с колите си, защото те се оплакваха как пъплили бавно и са се лашкали по камъните и завойчетата, а за нас разходката беше много приятна.

Насладихме се на великолепна гледка. Мостът свърза два хълма и през него е минавал римски път, после се е използвал активно и през средновековието. Висок е и изглежда много величествено – сякаш по няккаво чудо се е оказал между планините на това диво място.

Дяволският мост
Дяволският мост

През лятото река Арда не е много пълноводна, така че добре се виждат колоните и сводовете му. Но предполагам, че през всички сезони е много красиво. Като се мине по моста, от другата страна има туристическа пътека и от нея мостът може да се види и в обратна посока. Там са изградени съоръжения за разбиване на водата и отвеждането й под сводовете. Не бях виждала подобно нещо отблизо преди.

Мостът от другата страна
Мостът от другата страна

Една от легендите разказва, че турци гонели българска девойка, но когато тя минала по моста, на тях им се сторило, че виждат Дявола под него, затова се отказали да я гонят и тя се спасила.

Местността около моста е много красива, а добри хора са направили голям дървен заслон, от който се вижда моста. Има дълги пейки, маси, чешма и камина за барбекю.

Това място беше нашето лично постижение през това пътуване и наистина си струваше всяка стъпка.

Дяволският мост е истински шедьовър на строителството от средновековието. Смайващи са огромните му размери и изключително елегантните му, симетрични форми. Под него минава река Арда, която образува красив каньон с големи меандри. Пролетта, когато се топят снеговете, нивото на реката се покачва с 5 – 6 метра, а дебитът ѝ достига над 2600 куб.м/сек. Въпреки това, Дяволският мост е удържал на водната стихия над 300 години. Мостът е построен в началото на 16-ти век по заповед на султан Селим I-ви, като част от път свързващ Горнотракийската низина с Беломорска тракия и Егейско море. Мостът е разположен на 420 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м., наподобява калдъръмен път. Ниските перила от двете страни са запазени от стария римски мост. Има островърха конструкция, спускаща се полегато към двата бряга на реката с 3 арки и 4 по-малки отвора между тях (служещи за отчитане нивото на водата). Централният свод, където е „Печатът на Соломон“ е и най-високият – почти 12 м.

Макар според учените Дяволският мост да е построен в началото на XVI в., корените му трябва да се търсят далеч назад във времето. На днешното му местоположение някога е имало римски мост, част от значимия античен път „Вия Игнасия“, свързващ Бяло море и Тракия през проход Маказа.

По нареждане на султан Селим I, през Средновековието мостът бил възстановен, за да продължат и търговските връзки между двата географски района. Той бил известен с името „Шейтан кюприя“ (в превод от турски – Дяволски мост). За изпълнител на задачата се приема майсторът Уста Димитър от съседното с. Неделино. Той вградил останките на римския мост в новата конструкция, изполвайки само камъни от местността. Онова, което остава загадка обаче е, как до днес тя е останала непокътната, без нужда от каквито и да било ремонтни дейности. Още по-странен е фактът, че на централния свод на Дяволския мост е открит гравиран хексагон, който днес изследователите наричат „Печатът на Соломон“.

Възхваляван като средновековен архитектурен шедьовър десетилетия наред, през 1984 г. с указ Дяволският мост е обявен за паметник на културата и заедно със стръмните пешеходни проходи към него, е поставен под защита на закона.

Подобно на всеки обект, наречен на Лукавия, и Дяволският мост е обгърнат в легенди, свързани с произхода на името му и с построяването му. Някои вярват, че в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, а самото място носи нещастие и смърт на всеки, дръзнал да се доближи. Според други Сатаната спасил една българска мома от сигурна смърт, явявяйки се на турските конници, които я преследвали, за да я вземат в плен. Девойката искала да сложи край на живота си, хвърляйки се от моста, но когато стигнала там, турците внезапно обърнали ход, вярвайки, че са видели глава с рога във водата.

Една от най-разпространените легенди гласи, че майсторът вградил в моста сянката на мома, която му носела храна (мотивът за вграждане е добре познат от литературата през Възраждането), „обричайки“ по този начин съоръжението на устойчивост във времето, а самата девойка – на смърт (според фолкорния мотив, когато сянката бъде вградена, момата започва да линее и скоро напуска света на живите).

Според последните проучвания в основата на изграждането на Дяволския мост лежи друга, малко известна легенда, която наскоро се оказа ключов елемент за разгадаването на мистерията на Дяволския мост. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали онова, което били построили. И когато строителите решили да се откажат, приемайки че мястото е прокълнато, със задачата се заел млад майстор, който възнамерявал да пожертва любимата си (като вгради сянката й), за да построи моста.

Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия градеж, но и му поставил условия. За да бъдел мостът здрав и вечен, трябвало да бъде изобразен ликът на Сатаната, който да бъдел едновременно видим и невидим, да можел да се докосне и все пак да не бил материализиран. При това в рамките на 40 дни. В противен случай Лукавия щял да вземе душите на майстора и невестата му. За изумление на всички, зидярят изпълнил всички условия. Но скоро след това се споминал и тайната му останала неразгадана. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим (вече 500 г.), а злокобният образ наистина съществува.

Все пак най-голямата загадка на конструкцията си остава образът на Дявола. Тайната, която хем се вижда, хем не, която хем може да се докосне, а всъщност не е материализирана, е скалата във водата, точно под Централния свод. Тя е издялана наполовина, а другата половина е отражението във водата. В същия момент над нея е арката на моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност. Всичко е като идеално огледално отражение.

Образът на Дявола се вижда само в онзи момент от деня (средно в интервала между 11:00 и 12:00 ч), когато позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхност, т.е мостът и сянката му, съвпаднат напълно. За да можете да си го представите по-лесно, направете снимка на съоръжението в този момент и я обърнете вертикално.

Чешма макет на Дяволският мост в Ардино
Чешма макет на Дяволският мост в Ардино

Върнахме се в Ардино, за да видим умаления макет на моста – чешма в центъра. Там седнахме да пием кафе в парка отсреща в кафе Босфор. То се намира в самия център и беше покрито с прохладна зеленина. Бяхме на верандата – зяпахме към парка и се радвахме на класически толумбички и баклава. Имаше лека музика и се усещаше хладно.

Адрино ни хареса. В 17:00 следобяд беше оживено. С хубав парк и цветя в градските саксии. Има много млади хора, които видяхме да ползват WiFi в парка. Тази част на града изглеждаше европейски и съвременно.


Вижте Дяволския мост при село Дядовци на голяма карта

Харесайтe ни във facebook

Регистрирайте се, за да получавате известия за новите ни публикации

5 thoughts on “Дяволския мост при село Дядовци и на кафе в Ардино

  1. Здравейте, на 27.05.2018 посетихме Дяволския мост. Само за информация ви казвам, че се плаща вход – 2лв/човек и 1лв/деца,
    пенсионери.

Вашият коментар...Вашето име *...Вашият email *...Вашият сайт...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.