СподелетеPin on Pinterest0Share on Facebook5Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someone

Село Ненково не е популярно място. Даже е малко забравено. Случайно научихме, че там има средновековен мост, който е пострадал доста при последните преиждания на реката. Искаше ни се да го видим преди да изчезне. Село Ненково се оказа любопитно място.

Пътят ни минаваше през село Дъждовница и без въобще да сме планирали видяхме скалните ниши.

Скалните ниши край село Дъждовница
Скалните ниши край село Дъждовница

Тракийските скални ниши са забележителни мегалитни паметници, които в България се срещат само в Източните Родопи. Издълбани в отвесни скали ниши с различна дълбочина. Смята се, че имат култов характер, или са били миниатюрни гробници – по-големите – за по-видни личности, а в скалните ниши са поставяни урните на обикновените хора.

Тракийските скални ниши при село Дъждовница – наподобяват огромен фриз в скалите и въпреки че са трудно достъпни, е истинско предизвикателство за човек да се приближи до тях. Местните възрастни туркини разправят на внуците си приказки за магически същества, наречени „Джинавис пенджери”, които се появяват в района на нишите, а от срещата с тях може да зависи съдбата на човека или иначе казано, да се осъществи неговата връзка с Космоса.

Пътят е доста тесен, но в отсечката Дъждовница – Ненково беше сравнително здрав и лесен за минаване с нормална кола. През повечето време се изкачвахме и спирахме почти на всяка отбивка встрани от пътя, за да разглеждаме скалите, нишите или ослепителната река Боровица в ляво от пътя. Много е красиво.

Край пътя има чешми и беседки с хубава гледка и барбекюта. На едно място се бяха събрали много хора и празнуваха весело. Бяхме някак изненадани, че на място, където не срещаме и една кола, се е събрала така шумна компания.
Почти неусетно стигнахме до Ненково и на едно спускане от завоя видяхме и мостът, който пресича река Боровица. Изглежда магнетичен, откъснат от времето и забравен. Също както село Ненково.

Старият мост край село Ненково
Старият мост край село Ненково

Изграден от пет свода, от камък, с различна големина. Все още е стабилен, но в края към асфалтовия път е започнал да се руши и реално по него не може да минава движение. А доскоро това се е случвало! Служил е вярно няколко столетия и по дължината му от 58 м. през реката доскоро са преминавали хора и каруци.

Стигнахме в селото по втория мост – въжен (стоманени въжета). Има предупредителна табелка, че не може наведнъж да минават повече от трима души. Успокоихме се, защото забелязахме, че са минавали и крави, а щом те не се страхуват…

Въженият мост водещ до село Ненково
Въженият мост водещ до село Ненково

Ненково е малко село от 20-на къщи. Върви се по тесни калдъръмени улички (много по-тясно от тези в Златоград).
Първият човек, който срещнахме ни поздрави с Добре дошли от прозореца на къщата си. (с табелка образцов дом, каквито са се слагали при социализма). Останалите петима човека, които срещнахме, не бяха толкова дружелюбни и ни гледаха под око.

Туристите са им чужди и не знаят какво да правят с тях. А такива май идват – привлечени от информацията в интернет. Срещнахме още една двойка, които ни се засмяха, когато ни видяха и казаха „А още хора правят интернет туризъм!”.
И все пак ми се струва, че с малко усилия може да се предложи нещо елементарно на туристите. Като начало може да разчистят някой двор и на бързо сковани маси под орех или смокиня да ни сервират кафе или турски чай, какъвто вероятно правят във всяка къща… Нищо повече от това, но вероятно и това са големи инвестиции. Може би ние сме прекалено претенциозни. И наистина- животът им не изглежда лесен, бедни са, до селото се стига само със специално превозно средство през лятото през някоя по-плитка част на пресъхналата Боровица. И все пак така ни се искаше да седнем някъде там – на студена вода и може би смокиново сладко. Знаем, че сме глезльовци.

Повечето от къщите са с оригинална архитектура с основи и зидове от дялан камък, на места се използват и парчета скали в зидовете, с тигли по покривите и кирпичени замазки. Някой от къщите са покрити по-скоро с най-евтините сиви, битумни керемиди. Повечето имат антени за цифрова телевизия, защото тук това е единственото забавление. От времето на Соца в селото има построено училище – в голяма розова сграда е. Сега в двора се разхождаше само едно магаренце. Имаше и нова цветна детска катерушка с пързалка – от тези, които изглеждат пластмасови. Деца не видяхме.

Направи ни впечатление, че такива детски пързалки имаше в почти всяко село през, което минавахме. Някой не бяха така обезлюдени и се ползваха по предназначение, други бяха самотни – попаднали там по европейски проект, без да се гледа дали в даденото село има останали хора под 70 години.

След Ненково пътят стана доста по-лош. Бяхме си избрали да караме напред и да отидем до стената на яз. Боровица и оттам да караме в посока Асеновград, Пловдив и София.

Струва си да се мине оттук, защото гледката е впечатляваща. Пътят се вие между отвесни скали, изкачва се и пак се спуска, вижда се надолу реката и нагоре интересни голи скали – някой кафяви, някой ослепително бели. На места пътят е свлечен и изровен от проливните дъждове през пролетта. Не знаем какво ще се състоянието му след още една зимата, но е красиво и си струва да се види.

Оглеждайте се за Скалните Ниши при село Ненково. Изсечени са върху венец от масивни пясъчни скали в близост до река Боровица след крайните махали на с. Ненково. Забелязват се от асфалтовия път, минаващ по отсрещния бряг на реката. Наоколо има и други изсичания (жлебове, жертвеници и др.). В района са регистрирани гробница и некропол.

Спряхме при яз. Боровица. Искахме да надникнем и да разгледаме „тапата”, през която се източва водата при нужда от преливане. Зоната също като при язовир Кърджали, се охранява, но може да се влезе.
Красиво е и гледката не прилича на никое друго място.

Язовир Боровица – намира се на река Боровица, ляв приток на река Арда с дължина 41.5 км. Изграден е с цел питейно водоснабдяване на гр. Кърджали и голяма част от останалите населени места в тази част на областта. Стената е земно-насипна – една от най-големите земно-насипни стени в България. Има интересен преливник – представлява голяма фуния, от която чрез тунел излишната вода се отвежда в реката след стената. Площта на язовира е оградена, къпането и риболовът са забранени. По стената преминава пътят за с. Безводно, както и маршрут за вр. Чиляка. По поречието на реката се срещат много интересни и редки птици – коприварчета, дроздове, бяла чапла, червена чапла, блестящ ибис, сокол скитник, царски орел, орел рибар, орел змияр, белошипа ветрушка, ливаден дърдавец и много други.

Имаше един мъж в измервателната станция преди язовира, който ни каза, че пътят от тук към Асеновград е осеян с дупки, но ние вече бяхме решила да минем от там.

Е прав беше. Скалите са падали върху асфалта и са оставяли големи следи. Шосето е тясно има завой и по-голямата част е изкачване. Като надморска височина не е чак толкова високо, но заради гледката и урвите надолу от пътя, ръцете ти се изпотяват, докато караш. Не срещнахме нито една кола и добре че, защото разминаването на места щеше да си е предизвикателство, а изпреварването не е възможно.

Първото голямо село, до което се стига, е Комунига, после има още малко тесен път и включване в централното шосе. Отдъхнахме си от напрежението, но колко бяхме доволни, че минахме по този вълнуващ и изпълнен с гледки път.

 


Вижте Село Ненково, средновековният мост и яз. Боровица на голяма карта

 

СподелетеPin on Pinterest0Share on Facebook5Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someone

3 thoughts on “Село Ненково, средновековният мост и яз. Боровица

  1. Написано е много хубаво ! За Вас е само едно хубаво пътешествие по тези места …! Може би , малко загадъчно , не дотам разбираемо , възприемано с противоречиви усещания …?! За мен , обаче , това беше едно пренасяне в детските ми години , сякаш с машина на времето . Четейки , чувах неповторимите звуци на птиците , наслаждавах се на аромата на билките и свежия планински полъх ! Устремявах , както преди далечен взор през ширещите се урви и оврази и се чувствувах на върха на света ! Защото всичко беше в краката ми . С подсъзнанието си , пред погледа си виждах незнайни племена , които , навярно са живеели по тези места преди хилядолетия, чувах тропота на пръхтящи коне и звън на много желязо . Дори ми ставаше страшно . Сега наистина , там е много тихо и спокойно . Но , някога е било много сурово и опасно място…! Иначе , всичко останало за Вас неразбираемо, за мен е познато и нормално . Местните са на пръв поглед , неразговорливи, понеже са и срамежливи и много скромни . Имат вродена притеснителност от това , че слабо говорят български и трудно ще преодолеете взаимната бариера , понеже вие , вероятно се чувствувате неловко . При среща с такива хора има неписани правила , думи и изрази, дори жестове ,които като с вълшебна пръчка ще преобразят разговора ви . Ако, това представлява интерес за Вас, бих го споделил с огромна радост ! По възможност снимайте повече и в близък план. Снимайте много къщите , дворовете , добитъка…Има красиви цветя , камъните в реката, …… всичко ! И ще се получава винаги много хубав материал ! Желая Ви успех ! Бъдете здрави и щасливи с работата си !

    1. Здравейте,
      Благодаря ви за хубавите думи! Ненково е прекрасно наистина, но ние само се докоснахме до него, повърхностно, като туристи. Коментарът ви обогатява написаното и дава жива представа за Ненково и хората му. Ако искате да споделите повече от личните си впечатления, ще се радваме да публикуваме отделен пост! Можете да ни пишете на този адрес – naprednazad.com@gmail.com

Your Message...Your name *...Your email *...Your website...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *