На пътешествениците трудно ще им стигне един ден, за да разгледат всички дворци в Истанбул. И на нас ни е трудно да поберем всичко в един пост. Тук ви разказахме за интересния Тoпкапъ сарай, който е по-старият в сравнение с Долмабахче. А ако имате време за разходка по Босфора, ето тук можете да видите повече информация за малкия, но много красив Кючуксу.

Хубаво е да си отделите един предиобед за посещение на пищния Долмабахче. Ако първо сте разгледали Топкапъ, ще имате много възможности за съпоставка.

Когато се строял Долмабахче по същото време се изграждала сградата на английското посолство в Таксим. Двете се състезавали за материали и изпълнители. Сградата на посолството също е много красива.

Дворецът Долмабахче ок кораб по Босфора
Дворецът Долмабахче от кораб по Босфора

Дворецът Долмабахче е задължителен и за да е пълна информацията в категорията ни за Истанбул, включваме и този пост, въпреки че реално не го посетихме този път. Следващият път ще добавим нови, свежи впечатления, а сега се спираме на основните неща.

Dolmabahçe Sarayı се на мира в квартал Бешикташ, Beşiktaş, и е разположен по протежението на Босфора, точно на брега. Издигнат е на мястото на по-стар дворец – Бешикташ (от където и името на квартала), който е бил разрушен за целта. Долмабахче е използван за основна резиденция в Османската империя в периода от 1856 до 1922г, с прекъсване от 1887 до 1909г, когато е използван дворецът Уълдъз, Yıldız.

Долмабахче е изграден под благоволението на султан Абдулмесид I (Abdülmecid I), 31ят султан в Османската империя. Построен е за 13 години и е завършен през 1856г. Проектът е реализиран от архитектите Гарабет Балиан, неговият син Нигоаиос (Nigoğayos) Балиан, Еванис Калфа и Хасъ Саин Ага, който отговарял за конструкционните работи.

Пет милиона османски златни монети, равняващи се на 35 тона злато, били похарчени за изграждането на двореца.

14 тона злато, под формата на тънки листове, са използвани за декорациите по таваните, които са на обща площ от 45 000 кв .м. Самият дворец е на площ от 110 000 кв. м, заедно с парка, има забележителна часовникова кула и е най-големият, който може да се види в Турция.

Дизайнът на Долмабахче представлява удивителна смесица от стилове, която може да се види на малко други места. Барок, Рококо, Неокласически стил се съчетават с елементи от традиционната османска архитектура в еклектична симбиоза. Както отвън, така и отвътре, дворецът е силно повлиян от европейския стил, но също така не се разделя и с Османските традиции и изкуството от периода на Танзимат-а.

По отношение на функционалността, сградата запазва елементи от традиционния османски дворец, каквито виждаме в Топкапъ и от традиционния османски дом като цяло.

За да имате по-добра представа за каква еклектика и какъв разкош става въпрос е хубаво първо да сте посетили Топкапъ, който се е използвал преди Долмабахче за основна резиденция. Тъй като на Топкапъ му липсвали модерните за времето разкош и подредба в европейските дворци, султан Абдулмесид I (Abdülmecid) решил да го замени.

И го направил с размах – с много злато и кристал!

Тъй като на ден е позволено да влязат до 3000 посетители, след продаването на тези билети не се отпускат нови. Затова е добре да предвидите посещението в първата част на деня. Работното му време е от 9 до 16 часа, всеки ден с изключение на понеделник и четвъртък.

Долмабахче е бил дом на шестима султани от 1856г до 1924г, когато там е живеел последният халиф Абдулмесид (Abdülmecid) Афенди. После дворецът става част от държавната собственост на новата турска република и за няколко години тук живее Мустафа Кемал Ататюрк – първият президент на републиката. Тук са издадени едни от най-важните закони за уредбата на новата държава. Ататюрк издъхва в двореца на 10 ноември 1938г.

В двореца Долмабахче се намира най-големият в света кристален полилей. Той е в залата за официални церемонии Muayede Salonu и е подарък от английската кралица Виктория. Има 750 лампи и тежи 4.5 тона. Тук е най-голямата в света колекция от кристал от Бохемия, Чехия и от Бакаат, Франция. Едно от официалните стълбища в Долмабахче е с парапети направени от кристал.

Мястото, на което е разположен разкошният дворец е било залив, който е бил разширен през 18 век и превърнат в имперска градина, много предпочитана от султаните. От тук идва и името на Долмабахче. На турски dolma означава поле, bahçe – градина.

Дворецът е от три основни части – Mabeyn-i Hümâyûn или Selamlık – са помещенията отделени за държавните мъжете, тук султанът е провеждал държавната си политика. В Muayede Salonu са се провеждали официалните церемонии, а Harem-i Hümâyûn са апартаментите на семейството на султана. Площта на сградата е 45 000 кв. метра, като има 285 стаи, 46 зали, 6 бани тип хамам и 68 тоалетни.

Прочутите „кристални“ стълби, с парапет от кристал, са във формата на подкова и са изработени от месинг и махагон. Има множество красиви килими с копринени нишки от известната фабрика в Хереке, както и мечи кожи на повече от 150 години, подаръци за различни султани от различни руски императори.

Посещението в Долмабахче започва от главния вход – Medhal, нещо като зала – преддверие част от Mabeyn-i Hümâyûn. Тук е Кристалното стълбище, което свърза двата етажа. Имало е церемониални функции.

Стаите, които следват от Medhal, са обърнати или към морето или към вътрешността. Тези към морето са използвани от официалните османски власти, от Великият везир и от министрите. Тези към вътрешността са за администрацията на двореца и на държавата. Посетителите на двореца изчаквали в тази първа зала, а след определеното по протокол време, били въвеждани вътре от церемониал майстор. Тук има табли с монограми на султан Абдулмесид (Abdülmecid)(Абдул Меджид), такъв виси и над камината. Полилеят е английски, а тъкани от Хереке, в кралско червено, са използвани за тапицерията на мебелите и за драпериите.

Второто помещение е залата за чиновниците, намира се от дясно след Medhal. Тук е най-голямата картина в колекцията на двореца, от Стефано Усси. Представлява процесия тръгнала от Истанбул към Мека. На стената от дясно има картина от австрийския художник Рудолф Ернес с пожара на Държавния театър в Париж и друга картина на Деландре – Немското селско девойче. Декорацията на залата е във френски стил и има няколко ценни порцеланови вази.

Залата Süfera, където са били въвеждани чуждите посланици, и Червената зала, която се е използвала от султана за приемна, са декорирани така, че да се подчертае великолепието на Османската империя.

Салонът Zülvecheyn на втория етаж е бил преддверие към покоите на султана, които са част от Mabeyn. В този апартамент има кабинет, стаи за почивка и страхотна баня, декорирана с египетски мрамор. Тук е и библиотеката на двореца Долмабахче – една от най-забележителните части на двореца.

Залата Muayede Salonu се намира между официалните помещения на Mabeyn и Харема. Това е най-изключителната зала в Долмабахче. Тук е забележителният кристален плилей, който тежи 4.5 тона. Самата зала е 2 000 кв. м. има 56 колони и куполен таван с 36 м височина.

Въпреки силното влияние на европейските традиции в Долмабахче, по отношение на Харема са се съблюдавали и османските порядки. Все пак той не е отделна част от двореца, със самостоятелен двор, така както е Топкапъ, а е част от самия дворец и има обособени части.

В двореца Долмабахче може да се види и стаята, в която е прекарал последните си дни Мустафа Кемал Ататютк. Той е починал в 9:05 сутринта на 10.10.1938г. Тогава стрелките на всички часовници в двореца са спрени на този час. Днес това е променено, но часовникът в неговата стая все още сочи този час.

Външните стени на Долмабахче са от камък, вътрешните от тухли, а подовете са от дърво. През 1910-12 са инсталирани електричество и централно отопление.

В периода 19626-1984г. части от двореца са били използвани за официални церемонии и посещения. След 1984г. е отворен като музей.

Източник Wikipedia

В Долмабахче не може да се снима и тъй като туровете са организирани и с екскурзовод, е трудно тази забрана да бъде избегната. Повече снимки може да видите в галерията на официалния сайт: http://www.millisaraylar.gov.tr/portalmain-en/Palaces.aspx?SarayId=16

Долмабахче е една от основните забележителности, които трябва да видите в Истанбул. Наред с Топкапъ, Цистерните, Св София, Синята Джамия, пазарите и Таксим, дворецът допълва цялостната представа за великолепието и историята на този приказен град.

За още по-наситено преживяване отделете време за разходка с кораб по Босфора, по Златния рог и в Емирган и другите паркове на Истанбул.

Яжте турска храна, глезете се със сладкиши и пийте чай, много чай – това е Истанбул.

 

 
Failed to get data. Error:
Start tag expected, '<' not found

Data returned by Google:
The Picasa API is deprecated. See https://developers.google.com/picasa-web/ for more details and the migration guide.

2 thoughts on “Приказен Истанбул – дворецът Долмабахче

  1. Поздравявам ви за инициативата да напишете толкова много за Истанбул. Следващият път в Долмабахче задължително снимайте вътре – голям разкош е 🙂

    1. Благодаря! И за други места ни се пише, а и за Истанбул има още много за разказване 😉 Другият път в Долмабахче ще си платим таксата и ще снимаме със сигурност!

Your Message...Your name *...Your email *...Your website...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.