СподелетеPin on Pinterest0Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someone

Комбинирахме разходката до Червената Църква с посещение в Перущица – малък български град (с около 5 000 души население), с много история.

Сегашният град е наследник на древния Драговец, за който се смята, че е бил разположен на 2-3 километра северно от днешния град. През 1364 г. е бил разрушен, но в района са останали богати следи от него. В местността има много археологически находки, за които предстои да бъдат отворени за широката публика.

Както и на други такива места почти всичко важно, което можете да видите е събрано в градския център. Има няколко забележителности, които си струва да посетите и определено няма да ви отнеме много време.

Първата от тях е църквата Свети Архангел Михаил, в която са загинали много местни жители, по време на Априлското въстание, 1876г. Отвън изглеждаше затворена, но когато бутнахме врата се оказа, че се влиза.

Във вътрешността на църквата св.Архангел Михаил в Перущциа
Във вътрешността на църквата св.Архангел Михаил в Перущица

Настръхваш. По стените, сводовете и колоните, в дебелите зидове около прозорците, има следи от куршумите, огъня и разрушението. По време на жестоките събития, светата обител е била покрита с кръв от пода до тавана. Потушаването на въстанието през април 1876 г. е трябвало да бъде без никаква милост – дори към жените и децата. Все пак имало деца, които останали затиснати под труповете на родителите си и оцелели…

Статуя на Кочо Честименски и семейството му
Статуя на Кочо Честименски и семейството му

Два месеца след въстанието френският журналист, който посещава града, свидетелства, че от цялото население от 2000 души по онова време, са останали само 150 – деца и старци. Тук е място на паметника на Кочо, възпят в поемата „Кочо“ от „Епопея на забравените“ на Иван Вазов. Знаейки, че ще загинат от ръцете на поробителите, той решава хладнокръвно да сложи край на живота на жена си, на децата си и на своя.

Интерес предизвиква и истинското оръдие – черешово топче – прибрано вътре. Църквата няма никакви информационни табели, нито отвън, нито вътре. Не би било излишно. На други места сме виждали просто ламиниран лист хартия, залепен на подходящо място. Би струвал на общината 2 лева (максимум). Така че не сме претенциозни – нека го има в случай на любопитни туристи. Все пак това е паметно място!

Свети Архангел Михаил е изградена през 1848 година с дарения от гражданите на Перущица. Това се случва девет години след началото на Танзимата в Османската империя, реформа която дава началото на религиозна свободи в рамките на империята. И родолюбивите граждани на Перущица вдигат висока и просторна сградата. Стените и са дебели почти един метър, цялата е изградена от каменни блокове.

По време на потушаването на Априлското въстание през 1876, тук са намерили убежище над 300 души. Но вместо място на закрила, храмът се оказва тяхната гробница. Костите на загиналите се съхраняват в костница насред църквата, а имената им са изписани на мястото, на което е стоял олтара.

При пожара голяма част от покрива изгаря. Днес църквата е покрита, като са запазени следите от събитията.

В дясно до сградата на църквата се намира друга забележителност в Перущица – Дановото училище. То носи името на Христо Данов, който е бил учител тук в продължение на 3 години. Това е едно от първите класни училища, които се създават по време на Възраждането. Тук през 1869 г. Васил Левски учредява революционен комитет. Сградата е строена е през 19 век и е обявена за архитектурна забележителност. Сега е запусната и определено има нужда от освежаване на фасадата. Беше затворено.

Дановото училище
Дановото училище

По време на комунизма в България, наред с героизма от годините на Освобождението, в града е била възвеличавана и неговата партизанска слава. До църквата от клането има паметник на загиналите партизани през 1944-45 година. След изброените имена имаше момче на 14 години. По стените на къщите се забелязват онези каменни плочи с петолъчките, които показват, че виден деятел за комунизма е роден или е живял там. Но най-голямо впечатление ни направи сградата на Културния дом, на площада, точно срещу църквата.

Две епохи, един идеал - свобода
Две епохи, един идеал – свобода

От двете страни има типични за соц стилистиката стенописи. Единият в памет на Освобождението, а другият за 1944-45 година. Обединява ги голям надпис над входа на сградата: „Две епохи, един идеал – свободата“. Любопитно е, че това все още е девизът на община Перущица и е написан и в сайта им. Какво ли имат предвид? На нас ни беше смешно. Но всъщност подобни гледки са много любопитни. Както за хора, които са били съвременници, така и за тези, които никога не са живели в тази действителност. И като цяло – могат да бъдат туристическа атракция. Не бива да се пропуска тази възможност. На други места по света, тя се развива успешно, и в България може да е любопитен аспект към всичко друго, което можем да предложим.

В Перущица има още няколко забележителности – Историческия музей, а на близо е средновековната крепост Перистица и Мемориалният комплекс над града. За тях ще намерим време друг път.

Искахме да пием кафе и да хапнем в Перущица. Очевидният избор беше между две заведения в центъра, на площада. Едното е бистро с метални столчета, не знам дали има реално храна – всички хора отвън бяха на напитки. Второ – Беседката – имаше приятна градина, с повече сянка, и реклама за обедно меню. Градината се оказа с няколко беседки и разностилни масички и нямаше нищо друго за ядене освен сандвичи – филийки с кайма и кашкава, и салати. За сметка на това шопската салата беше свежа и хрупкава, с вкусно сирене, и кафето беше хубаво. Но поне ние не успяхме да разкрием Перущица като кулинарна дестинация. Може би друг път.

 


Вижте Перущица на голяма карта

 

СподелетеPin on Pinterest0Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someone

4 thoughts on “Перущица

  1. Здравейте!
    На 17 май 2015 г. , връщайки се от Събора на Баташките мъченици , решихме да посетим славната (някога) Перущица.
    Когато отидохме до кокетния (отвън) Исторически музей , бяхме посрещнати от жена,на видима възраст 55 години , която ни каза,че музеят е отворен,но в него няма какво да се види.Не ни отвори и църквата , а ни насочи към Червената църква в края на града.
    Щом отидохме до Червената църква , в построената приемна преди нея ни посрещна млад мъж , рус , с очила , който ни прикани да платим 4 лв. и да си четем материалите по стените!Не ни даде билет.
    Потресохме се от нихилизма в Перущица!Така ярко контрастира с атмосферата в Батак!
    Когото и да попитахме в града , никой не ни насочи нормално към славното им минало…ТЪГА!

Your Message...Your name *...Your email *...Your website...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *