СподелетеPin on Pinterest0Share on Facebook2Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someone

Да намериш приятно място за разходка и разпускане наблизо до София, може и да не е голямо предизвикателство. И все пак си щастлив, когато с лекота осъществиш твоя си уикенд с малко приключение, хубава храна и доста разпускане.
Цялата организация се завъртя около уикенд в Долна Баня.

С Даниелка търсехме място с басейн, с топла вода, защото беше средата на април. А и да не е далеч от София, на не повече от 100 км – започвам да тествам малкото ми „ретро” Рено на извън градско каране, но първо на кратки разстояния. Така Даниелка намери място, което да отговаря на нашите изисквания, а пътят ни предложи повече отколкото очаквахме.

Трябваше да „виждаме гърба на София“ в 10 сутринта, но аз съм си нощна птица, затова се изнесохме се от града в приличен съботен трафик около 11 и половина. Беше ми забавно да карам по магистрала Тракия, да видя че Реното издава нормални звуци със 140 км в час и да тествам кога и дали да изпреварвам. Първата червена точка на карата беше отбивката за Ихтиман, после знаех, че следва тази за Костенец и там трябва да слезем от магистралата. По нататък не бях разгледала картата, за да разбера какво следва, но все някъде там трябваше да е Долна баня.

Костенец и съботният пазар до моста

По класически второразреден, междуградски път се озовахме в Костенец, не голям град с малко над 6 000 жители. Там, естествено загубих ориентация и не знаех на къде да продължим. Но беше събота, на обяд и докато прекосявахме улиците, точно преди моста на влаковата линия, в ляво забелязах пазар. Подминахме, но само около половин минута по-късно, вече бяхме решили, че искаме да спрем и да разгледаме. Бих аварийни и акостирах на един тротоар, за да се огледаме. Наоколо е много живописно от дясно имаше зарязана фабрика, поне на мен ми изглеждаше зарязана, за хартия и хартиени изделия, а от ляво – някакви интересни складове с много чакъл пред тях – там паркирахме.

Фабрика за хартия в Костенец, близо до съботния пазар в града
Фабрика за хартия в Костенец, близо до съботния пазар в града

Работата е там, че аз съм голям фен на пазарите, а от година насам през уикенд водя Даниела с мен на Женския пазар. Е тази събота ни беше точно съботата за пазар, но нали решихме да пътуваме… така че традицията си намери начин да се случи.

Пазарът в Костенец е съботен пазар. На малко зелено площадче над пътя, всяка събота идват хора от района и продават любопитни неща. Почти веднага купихме килограм домашен кашкавал и прясно сирене от една мила възрастна жена, която искаше да ни отреже от всичко, за да опитаме. По сиренето се бяха отпечатали бродериите на кърпата, в която е седяло да се изкисва. Беше прясно с лек аромат на мляко, меко, но без да се разпада. А кашкавалът – светло жълт.

Сирене и кашкавал от пазара в Костенец
Сирене и кашкавал от пазара в Костенец

Продаваше се и масло – такова каквото досега съм виждала само в Истанбул.

Сергиите бяха потънали със зеленина – киселец, коприва, лапат, крехки лук и марули. Още картофи и разсад. Даниелка се сдоби с „женско” киви – малко космато дръвче с мъх по зелените листа и по стъблото и с теменужки (надявах се да ги изядем на салата, но не стана). Освен това имаше сергии с мед и домашно сладко, малки коренчета домати, подправки – розмарин, маточина, градински чай. И сме само средата на април. Представям си колко богат би бил този пазар в разгара на лятото. Купихме балкански мед с чудесен аромат на билки. Решили сме, че със сигурност ще си направим еднодневна екскурзия някоя следващата събота и ще посветим половината си време на този малък пазар в Костенец. А и видяхме много малко от града – изглеждаше чист и приветлив – ще е интересно да се разходим повече наоколо. И хората на пазара – усмихнати, без претенции, мили.

Прекрасни и усмихнати девойки на пазара в Костенец
Прекрасни и усмихнати девойки на пазара в Костенец

Снимах едни красиви момичета, които продаваха зеленчуци. Обещах на едната от тях да и изпратя снимките във Facebook.com, но така и не успях да намеря Feriq Oudum в социалната мрежа. Надявам се да я открия някой ден…
Feriq Oudum на пазара в Костенец
Feriq Oudum на пазара в Костенец

Трябваше някак си да уцелим пътя за Долна баня. Аз съм известна с отлична „анти ориентацията”, ако усещам, че нещо е в ляво, значи то със сигурност е в дясно. Даниела пък има хубаво чувство за правилната посока – толкова се допълваме!

По същество – трябва да се следят табелки за Самоков и да се избягват тези за Пловдив. Викове „Ура” огласиха пътя, когато съзрях табела „Община Долна баня”. След малко бяхме в града. Само дето нито една от двете ни не си беше направила труда запомни името, камо ли адреса на хотела, в който имахме резервация.

Не ни пукаше особено и решихме просто да покараме малко наоколо, докато не ни просветне нещо. Вместо това забелязахме табела за ферма за щрауси „Щраусово забавление” – намира се на 2.5 от централния път, който минава през Долна Баня. Е, просветна ни – веднага си представихме омлет от щраусово яйце и докато карахме към фермата обсъждахме кого да поканим на гигантски омлет в неделя следобед.

Ферма за Щрауси Щраусово забавление

От живописния селски път в ляво има табелки и отбивка за Фермата за щрауси (на 2 км от гр. Долна Баня по пътя за Пчелински Бани, 0888 557 873, GPS Кординати: 42.326507,23.800077 http://www.ostrichfun.com)
Това е място, което си струва да се види! По много причини – основната са тези забележителни птици, но също и ентусиазма на хората, които ги отглеждат. Подходящо е за възрастни, но разбира се децата биха се забавлявали много. А да – не бива да ви е страх от животни, чиито прародител е птеродактила.

Посрещна ни Елмира Димитрова – тя беше нашият гид през цялото време и ни разказа изумителни неща за черните африкански щрауси, които отглеждат тук. Оказа се, че с мъжа й стартирали този проект преди няколко години – решили, че повече не искат да живеят в София. Тогава не знаели почти нищо за щраусите, но по пътя на пробването и грешките научили много.

Всички щрауси във фермата си имат имена и свои собствен характер, които стопаните им познават много добре. Благодарение на това можехме да влизаме при животните, да ги пипнем или да ги оставим да ни клъвнат – начин на общуване за тях! Но по-добре не носете ярки дрехи или много крещящи обеци.

Един от щраусите се тупна на земята пред нас и ни позволи да седнем за малко на големия му, твърд гръб. Перата им са много меки и нежни, но гърбът е силен и здрав. Тези животни са наистина внушителни, но благодарение на внимателните грижи на Елмира, която ги познава отлично, никак не ни беше страх. И разбрахме куп интересни неща!

Щераусът ти дава да седнеш върху него, само ако те харесва!
Щраусът е мил с нас и ти дава да седнеш върху него, само ако те харесва!

Хубавото е, че докато се разхождате, сте съвсем близо до животните и можете да влезете отвъд оградата и да си общувате, доколкото ви позволят. Ако искат да ви клъвнат – не го приемайте лично – харесват ви – това е като целувка за тях.

Тъй като са били напълно унищожени в началото на 20 век в Африка, и едва през последните десетилетия естествената им популация е била възстановена, те са забравили как да мътят. Затова във всички ферми си имат инкубатори, където се излюпват малките щрауси (за около 40 дни). Иначе в природата мъжкият и женският се грижат по равно за поколението, като и двамата мътят.

Щрауси във фермата за Щрауси - Щраусово забавление в Долна Баня
Щрауси във фермата за Щрауси – Щраусово забавление в Долна Баня

В тялото на един женски щраус се „готвят“ за снасяне множество яйца – наредени са на нещо като грозд с различна големина, в зависимост от фазата им на развитие. Започват да снасят едва на 3та им година, като в началото това се случва много рядко – веднъж на месец, два. Едва след 14та им година започват да снасят яйца през ден.

Животът им във фермите, където се отглеждат основно днес, може да стигне до над 70 години! Тежат средно около 100-110 кг, високи са и много бързи – развиват около 80 км в час, като могат да поддържат дълго време тази скорост
Щраусите, заедно с делфините, били едно от малкото животни на земята, които правят секс за удоволствие.

Мъжкият щраус показва привързаност към стопанката си Елмира
Мъжкият щраус показва привързаност към стопанката си Елмира

И тъй като мъжките щрауси се славят със сексуалната си сила, всяка дама, която иска да има добър любовник до себе си, трябва да притежава поне едно щраусово перо в дома си.

Щраусовите жени от своя страна, придобивали желание за секс една на 4-5 петата си година.

Отглеждат се, заради перата, кожата, която е много мека и маста, която е с по-хубави качества от китовата и се използва в козметиката. Месото им също е деликатес, като по вкус напомняло по-скоро на телешкото и било силно хранително (този път нямахме възможност да опитаме).

В малкото уютно кафе на фермата можете да хапнете крем – карамел с яйца от щрауси. Ако искате да си купите яйце обаче е добре да се обадите предварително, особено, ако е в периода преди Великден. Разминахме се с омлета за 10 души, но си взехме натурална козметика с щраусова мас. Тя е с високо съдържание на Омега 3, 6 и 9, подхранва кожата и косата, без да запушва порите и е особено ефективна за предотвратяване образуването на стрии – вторият най-голям проблем на жените след целулита! Без майтап – от маслото за тяло и крема за лице кожата ми взе да искри – особено след 2 часа киснене в басейн с аромат на сяра. Маската за коса тествах в София – страхотен копринен ефект. Струва ми се, че пазаруването на съботния пазар в Костенец ще се съчетава с отскачане за по един крем-карамел във фермата за Щрауси – съвсем на близо до София са!

Обяд в Самоков – ми защо не?

Във фермата получихме полезни напътствия как да си намерим хотела. Оказа се, че сме минали покрай него и всъщност ще спим в една голяма сграда край пътя, която е бивш мотел и до днес в ценоразписа фигурира и цена за „почивка“. Настанихме се, огледахме се наоколо и тъй като нищо не ни задържа окото, а бяхме много гладни, тръгнахме с колата към центъра на Долна баня. Там също нищо не ни впечатли особено, затова идеята на Даниела да отидем до Самоков, където тя знаеше чудесно място за хапване, ми се стори просто отлична!

Самоков трябваше да е на 30на км, но реално беше дори по-близо. Разбира се и двете хлъцнахме, когато се оказа, че пътят ни минава през Боровец. Никак не си го бяхме представяли така! но махнахме с ръка и продължихме напред.

Пътят е малко изронен след зимния сезон и в кръпки. Но за първи път карам по планинки път със завои и това беше много ценен опит. Реното взе да издава един трогателен свирещ звук някъде около Боровец (да и аз не харесвам много това място). С Даниела се надявахме просто ушите ни да пищят. В синхрон. „Ти от къде го чуваш?“ „А ми откъм теб.“ „Хъм, аз го чувам отзад“ „А когато натискаш спирачката?“ „Не, май, когато карам на трета“. Реших, че все пак колата се „разработва“ сега, защото съм я карала само в града. После баща ми каза, че те „всички рена свирели“, но така или иначе звукът сам изчезна след като обядвахме и двете с Даниела бяхме много щастливи.

В Самоков търсехме едно много хубаво място, на което Даниела беше ходила преди време, но не знаехме името или адреса. Затова решихме да караме из града, докато не се натъкнем на него. Спрях да снимам една прекрасна, изоставена къща, а през това време Даниела намери адреса на Мадаровата къща – оказа се, че сме на две пресечки от там (на ъгъла на Димитър Талев и Манастирска, 0888030393, http://madarovahouse.eu/). После видяхме, че имало и доста табелки навлизане в града от към Боровец, ама тогава още не знаехме, че това търсим.

Мадаровата къща в Самоков
Мадаровата къща в Самоков

Мадаровата къща е паметник на културата, архитектурен образец, представляващ европейските строителни влияния от втората половина на XIX век в Европа. Домът на заможното самоковско семейство Мадарови е построен през 1910 год. в стил “Виенски сецесион”.

Така както ни вървеше пътешествието, особено след като бяхме прелетели и през Боровец, си мислех, че ще обядваме в битова механа с еленови рога по стените и народна музика. Вместо това се разтопих в приятната обстановка на заможна къща, постоена в началото на 20 век – дървени ламперии, столове с червена тапицерия, бели покривки, ленени салфетки, леки пердета и червени свещи в посребрени свещници.

Със сядането ни наляха вода в големи винени чаши.
Започнахме със свежа супа от коприва и супа от спанак с топено сирене и вкусен препечен хляб. Но ситуацията беше такава, че просто не можеше да не си вземем малка бутилка вино – щастливи от пътуването през планината, доволни от ориентацията на Даниела, потънали в леко пиперливи разговори за живота. С удоволствие изпих половин чаша Мезек Уайт сойл Мерло на Катаржина в компанията на миниатюрни зелеви и лозови сарми, и суджук на скара.
Завършихме с шоколадово суфле със сладолед и ароматно кафе, но в менюто имаше още много неща за опитване, а и надникнахме към прекрасна, градина зад зелен дувар. Обяд за двама беше около 45 лева. Познайте дали ще дойдем пак.

Пътят от Самоков към Долна Баня минава през село Радуил – в центъра му има паркирани един самолет МИГ 21 и един танк. Спряхме да снимаме.

Самолет Миг 21 в село Рауил
Миг 21 в село Рауил

Беше тихо, слънчево и в далечината се чуваха звънчета. След малко цялото стадо овце мина през площада на селото – такава хубава гледка!

Отново в Долна баня

Районът е известен с минералните си извори с топла вода от 27 до 42 градуса. Долна баня, заедно с Костенец и Пчелин, имат амбицията да развиват минералния туризъм и се чудя как това не се случва още по-интензивно. Градчетата и селцата са приветливи, има красива природа и изобилие от минерална вода.

Друго, което ни направи впечатление в Долна баня беше Летището на влизане в града http://airportdb99.com/ и училището за пилоти (включително за любители). Този път не го разгледахме, но трябва да се върнем, ако не за да летим – то само да се помотаем наоколо. Иначе училището за пилоти трае поне два месеца.

Освен това в района забелязахме поне две места, които предлагат езда. Така че, ако сте за повече време – няма да скучаете.

Нашият хотел Долна Баня (0899 19 69 18, http://www.hotel-dolnabania.com/) надали е единственото място с басейни с топла вода, но ние и без това не се бяхме задълбочили много в търсенето. Недостатък е близостта до пътя и ако стаята ви гледа в тази посока, вечерно време е шумно и заради ресторанта. Има един голям басейн на открито с вода с 34 градуса, който е свързан с два по-малки басейна единият 37 градуса, другият 40 градуса. Много е красиво да гледаш как парата се стели над водата. На вън е студено, а на теб ти е топло и отпуснато. Но ни се стори, че водата не се филтрира достатъчно добре. И стените на басейна бяха зеленясали малко.

Хотел Долна Баня
Хотел Долна Баня

Самият хотел е чист, но амортизиран. И за да имаш халат – трябва да си го наемеш, като при това не можете да разчитате на онези дебели бели хавлии, които те увиват целия.

Вечерта, след няколко разточителни часа в басейна, спа процедури в „домашна“ обстановка с щраусова козметика, четене на книги и дрямка по никое време, с Даниелка нямахме сили за нещо повече от хотелския ресторант. Хванах се на бас, че има жива музика – ние я чувахме в стаята си, така че коефициентът не беше много висок.

Слязохме там лежерни, с памучни тениски и набързо вдигнати коси. Оказа се, че това е мястото за тържествени събирания, празнуване на рождени дни и банкети, и да, разбира се, имаше музика на живо! Прешляпахме през цялата суматоха, намерихме си „закътана“ маса и докато вечеряхме, си крещяхме през цялото време. В кратките моменти на почивка на певеца се насладих на манатарки в масло (8,7 лева за хубава порция хрупкави гъби) и турски хляб със сусам, приготвен на момента (4,2 лева) и незнайно защо сервиран с майонезен сос с къри, който обаче ми хареса. Даниела хапна свинско шишче със зеленчуци на скара – също бяха вкусни. Виното на чаша не беше особено хубаво, но имаше разнообразие на бира (включително Lefe, което ми се стори екзотика). Менюто беше добре подредено, не прекалено голямо, специалитетите извадени на лист отпред, зелените салати с маруля отгледана на място и определено щяхме да пробваме и десерт, ако не се бяхме уморили от викане.

И обслужването беше любезно.

Но се налага да споменем голямата ни болка – кафето не е хубаво и се опитват да ви сервират и такова от машина Нескафе. Сблъскахме се с това на закуска. Тя не е включена в цената на стаята и затова разчитахме на качество. Уви, но поне се насладихме на приятната, зелена, поддържана градина – беше достатъчно слънчево. За да закусваме навън.

После направихме опит за плаж на басейна, но времето не ставаше да се седи по бански и само се покиснахме в горещата вода, а после премижавахме срещу облаците, увити в халатите си.

До обяд това ни омръзна и се отправихме към вкъщи по нашия си дълъг начин.

Повъртяхме се в Костенец, за да намерим пътя за комплекс Езерото, където искахме да отидем.

Село Костенец и Езерото

Намират се на 8 км от Костенец и има толкова много табели, че даже аз не можах да се объркам! По пътя в ляво първо видях голям изоставен басейн. При такава гледка няма как да не спра на първото възможно място.

Изоставен басейн село Костенец
Изоставен басейн село Костенец

Натъкнахме се на изоставена база с „Хигиенни бани“ и почивна станция. Забележително е колко такива пустеещи и разсипани места има в България. Любопитни са за снимане, но никога няма да успея да си обясня защо се получава така – толкова ли са безполезни и неизползваеми?

Малко по-напред по пътя е ресторант Шишарката (за него нямаме впечатления, но миришеше апетитно на скара), а в ляво се пада отбивка за към Езерото. Паркирахме тук, за да повървим малко пеша по приятна алея покрай реката и да гледаме дърветата.

Комплекс Езерото ( 0888 022 500 http://www.ezeroto.com/) ще е следващото място, където ще останем, когато дойдем пак в този район. И те имат басейни с гореща минерална вода, но освен това хотелът е закътан в гората. Заобиколен е с изкуствено езеро, в което има пъстърва и патици. Басейните и плажът са изнесени по-нависоко, на слънце. Поддържано е и пипнато. Не влязохме да видим стаите, но разчитам, че ще са хубави. За сметка на това пробвахме ресторанта и обядвахме разточително на големи дървени маси точно до езерото с патките.

Комплес Езорото близо до село Костенец
Обяд и кафе в комплес Езорото близо до село Костенец

Менюто е разнообразно, но не прекалено дълго. И имат приятни изненади като спаначно пюре със сирене, или крем супа с моркови и джинджифил, кюфтета от еленско месо (между другото един елен се мотаеше из оградена част на парка, в който има и други животни като зайци, а също и пауни), морковена торта с маскарпоне… Хапнахме пъстърви на скара (9 лева за порция страхотна прясна риба), картофи соте – вкусни, малко препечени, пюре от спанак и сирене.

Комплес Езорото близо до село Костенец в комплес Езорото близо до село Костенец
Комплес Езорото близо до село Костенец в комплес Езорото близо до село Костенец

Пихме хубаво кафе и понеже бяхме в настроение ала „живеем за последно в неделя“, завършихме с домашна торта и торта от моркови с маскарпоне. Хареса ни, особено второто. Обяд за двама беше 40 лева. Обслужването беше мило, без претенции.

На връщане през село Костенец видях стадо овце, което пасеше до пътя. И минахме през наистина живописни места, където си струва да се спре поне за малко или поне да се кара бавничко, за да разглеждаш.

С Даниела имаме хубав ритъм да пътуваме заедно. И някак си намерихме нашия път.

Още снимки от това пътешествие можете да разгледате и в албума ни на страницата във Facebook.com

Освен това радостно споделям, че само няколко часа след публикуването на този материал на страницата във Facebook.com, наш приятел ни помогна да намерим Feriq Oudum!

 

 


Вижте На пазар в Костенец на голяма карта

СподелетеPin on Pinterest0Share on Facebook2Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someone
Your Message...Your name *...Your email *...Your website...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *