На тази екскурзия имахме повече време и ни се искаше да се потопим в по-голяма степен в тайните на азиатски Истанбул. Отделихме по-малко време на основните забележителности и се отдадохме на разходки по Босфора, традиционните пазари и Златния рог. Една красива спирка на Босфора е паркът Emirgan.

Ако искате да се потопите в живота на местните хора и едновременно да видите една красива и различна страна на Истанбул, то отделете си време за парка. През април мястото е вълшебно – потънало в ароматни и цветни лалета. Това е и най-доброто време на годината за посещение. Ние бяхме там в първите дни на май, когато неговата прелест повяхваше, и все пак беше омагьосващо.

Емирган се намира в квартал Емирган (Emirgan), в община Saıyer, в европейската част на Истанбул, на Босфора. Това е един от най-големите обществени паркове в града, с дълга история.

По време на Византийската империя мястото също е било парк – покрит с кипарисови дървета и наречен – Kyparades или Кипарисова гора. В средата на 16 век, паркът започва да се казва Feridun Bey Park, на по името на османския велик везир – Nişancı Feridun Bey, който придобива земята. През 17 век, султан Мурат IV (управлявал 1623-1640) предоставя земята на парка на Emir Gûne Han, персийски командир от династията на Сефевидите, който предал на султана неговия обсаден замаък без никаква съпротива и го последвал в Истанбул. Името “Feridun Bey Park” е променено на “Emirgûne”, което с времето било съкратено на “Emirgan”.

За да стигнем до парка, пътувахме с кораб от нашия кей в Анадолу хисаръ (Anadolu hisarı) до Emirgan Iskelesi. Най-лесно се ще го намерите като тръгнете на дясно от пристанището по крайбрежната алея. След 10 минути ще видите в ляво входа на парка, само трябва да пресечете. Вместо това ние подходихме откъм горната му час, като се гмурнахме по вътрешните улички на кварталчето. Върви се по тесни, павирани улички, а наоколо има много къщи – типични за този район – с дървени фасади, издадена напред горна част и без балкончета.

Отбелязохме си, че спокойно има къде да се паркира по уличките около парка, ако човек дойде с кола до тук. Влязохме в парка от един от изходите му в горната част. Оказа се нелошо развитие – потопихме се в сенчеста борова гора, с полянки и много места за пикник.

Турците са луди по пикниците. Превърнали са ги в национален спорт и любимо занимание, и почивка за цялото семейство. Често обаче ходят и само жените с децата. Или се събират големи групи жени от всякакви възрасти, за да хапнат сред природата.

На много места има маси и пейки за целта. В парка Емирган са създадени удобства, но пикници се правят и навсякъде другаде, където има поне малко трева – обществени паркове, зелени площи около пътищата и в по-малки паркове и градинки…

На земята се постилат килимчета и се слагат възглавници. На малки, ниски метални скари с дървени въглища – нещо като нашите барбекюта, с четири крачета, се приготвя сочно месо – котлети, шишове и кюфтета. Децата си играят, а обикновено някой носи и тъпан или друг инструмент – свирят и танцуват на музиката.

Вече много по-добре разбираме гледките на турски семейства, насядали по зелените площи около бензиностанциите около магистралите.

Паркът Емирган e много популярен, тъй като тук се провежда световно известен фестивал на лалетата.

Лалето се е превърнало в един от символите на Турция. Отглеждано е масово, с десетки различни сортове. Това е цветето, по което Европа полудява и за малко не разорява някои видни кралски фамилии…

Ако дойдете тук през април, по време на фестивала, гледката ще е неописуема. Но дори и в началото на май – красотата на градините с лалетата още си личи.

През вековете собствеността на парка минавала от едни ръце в други. В края на 1860-те, той бил собственост на Khedive Ismail Pasha (управлявал 1863-1879), османски управител в Египет и Судан. Площта била нещо като заден двор на неговото имение на Босфора. Тук той построил три дървени павилиони, които съществуват и до днес. Наследниците на Кхедив продали имението през 30-те години на 20 век на Satvet Lütfi Tozan, богат турски търговец на оръжие. Десетилетие по—късно, той предоставя безвъзмездно парка и трите павилиона на градската управа на Истанбул, по време на кмета Lütfi Kırdar (1938-1949).

Паркът е разположен на хълм и заема площ от 470,000 m2. От всички страни е ограден с каменни стени. Тук могат да се видят растения от повече от 120 вида – борове, кедрови дървета, дъбове.

Трите дървени павилиони са наречени според цвета им – Жълтия, Розовия и Белия. Те са реставрирани в периода 1979-1983 със съдействието на Туристическия и Автомобилен клуб на Турция и сега работят като кафене и ресторант. През 60-те години на 20 век, в парка е отделено специално място, за да се съживи традицията за отглеждане на лалета. От 2005 година, през април тук се провежда годишен международен фестивал на лалета.

Розовият павилион – Pembe Köşk се намира близо до централния вход на парка. Той е красива сграда, която сега е ресторант. Работи основно през уикендите и често се използва за сватбени церемонии и големи тържества, тъй като през лятото тук могат да се поберат около 350 гости. Както и останалите два, той също е построен от Khedive Ismail Pasha. Има два етажа и типично за османската архитектура, разположение на стаите.

Жълтият павилион е в горната част на парка. Той е просторно дървено жилище, нещо като голяма вила, построена от дървен материал през 1871-1878 като къща за гости и ловно имение за почивка. Сградата се издига над Босфора и има два етажа, един по-малък балкон, една голяма тераса и сутерен. Общата площ е от 400 м2. На първия етаж има четири стаи за гости, голям хол и кухня. На втория етаж има още три стаи и голям салон. Спазена е архитектурата на традиционната турска къща – със салон или голяма стая, около която в кръг са разположени входовете на другите помещения. Орнаментите на тавана и стените са дело на придворния архитект – Sarkis Balyan. Таваните са с богата украса от цветя, нарисувани с маслена боя, а по стените има релефни детайли. Високите врати, големите прозорци и разкошният интериор са присъщи за блясъка на тази епохата, в която са създадени. В днешно време този павилион работи като кафене. На север от него има изкуствено езеро.

Белият павилион – Beyaz Köşk е в центъра на парка, на около 150 метра от Жълтия павилион. Сега също е приятно кафене със сенчеста тераса. Сградата е двуетажна, в нео-класически стил. През деня се използва основно като кафе, а вечерно време се превръща в ресторант с типична турска кухня.

http://en.wikipedia.org/wiki/Emirgan_Park

В Белия павилион пихме кафе и чай. Зяпах хората на около, особено забрадените жени, с които все още не бях свикнала, и се наслаждавах на звука на фонтаните и градинките с маргаритки.

Заведението предлага и куверт за брънч, който се сервира на бюфет вътре. Разгледах храната и за съжаление не изглеждаше нещо особено – просто нещо като континенталната закуска в хотелите, но на шведска маса. Убедихме се, че турците харесват този тип закуска и понякога си я поръчват. Отвътре сградата на Белия павилион е красива и просторна – влезте да я видите.

Под Белия павилион има прекрасен изкуствен водопад и езеро с лебеди. Тук продават вкусен сладолед – MADO. И в работен ден беше много оживено, представям си как е през почивните! Мястото е красиво и спасява от градската жега.

След като приключихме с разходката в парка, напускайки го през централния му вход, се озовахме на алеята до Босфора пълна с рибари и пейки за почивка и наслада. Имаше няколко примамващи заведения, но корабчето ни за следващата спирка вече се задаваше на хоризонта. Очаквашени изпълнена с приключения разходка по Босфора.

Вижте Паркът Емирган и културата на пикниците в Истанбул на голяма карта