СподелетеPin on Pinterest0Share on Facebook1Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someone

Историите на Ники от Лисабон не са просто пътепис и впечатления от една екскурзия. Той живее за постоянно в Португалия от доста време и има шанса да „опитва“ бавно и истински тази страна. Впечатленията му са богати и се отличават с опита, на някого, който има любопитството на пътешественика, но разполага с времето на местните хора. Неговите истории за Португалия ще ви дадат много информация от „първа“ ръка и сме сигурни, че ще са ви интересни!

След като съвсем наскоро отбелязах втората си година в Португалия, може би е време да започна разказа си за тази прекрасна и малко позната за повечето от нас страна.

И досега приятели продължават да ме питат дали още съм в Испания, а преди да дойда в Лисабон знаех, че най-силният им към момента футболен отбор всъщност не е от Лисабон и че говорят леко развален испански.

Предварително трябва да уточня, че впечатленията ми за Португалия се базират основно на Лисабон и близките околности, а и тук както и в България казват, че Лисабон не е Португалия и май в действителност е така.

Има толкова интересни места, които да посетите тук и неща, които да правите! Но по стара традиция ще започна с храната. Може би защото точно в момента приключих вечерята си в местната marisceira (рибен ресторант). Едно от нещата, които най-много ми харесват в Лисабон е че мога просто да се разходя в квартала си (Paço de Arcos (Пасо де Аркош)) и да се окаже, че локалното ресторантче е едно много добро място за прясна, вкусна и достъпна морска храна. И това не е изключение! В предишния квартал (Linda-a-Velha (Линда-а-Веля)) местната кръчма беше едно много хубаво място за вкусна скара (и също така е спонсор на местния нискоразряден футболен отбор).

Tirinhos de entrecosto (вкусни ребърца в кварталната кръчма)
Tirinhos de entrecosto (вкусни ребърца в кварталната кръчма)

Откакто живея в Лисабон, изобщо не съм попадал на място, което наистина да ме разочарова, но все пак трябва да знаете, че съм избягвал откровено туристическите места в центъра на града.

Всъщност сега, докато преписвам адреса, установявам, че мястото е в Caxias, а не Paço de Arcos. Така и не можах да схвана границите на отделните енории! Тук казват, че по официални данни Лисабон всъщност е само 600 хиляден град, а с предградията е над 3 милиона. Но в България няма съответствие на техните предградия, може би защото не знаем номерата на магистралите, които стигат около София, за разлика от тук където, ако обясня как стигам до квартирата, трябва да кажа, че тръгвам по второто околовръстно, след това карам по магистрала A5 и след това по първото околовръстно. И не си мислете, че пътувам много – няма и 10 км., няма и 10 минути!

Но да се върна на храната. Първото нещо, което ме учуди тук е, че не мога да вечерям или обядвам, когато си поискам (трябва да имате предвид това, когато сте на пътешествие в Лисабон и Португалия). Повечето заведения сервират обяд между 12 и 15 часа и вечеря след 19, 19:30 или дори след 20 часа. Някои просто затварят в промеждутъка, а на други места работят, но не сервират нищо за хранене, освен сандвичи, тостове и други snacks.

Като стана дума за тостове, в началото си мислех, че това им е националната храна, можеш да получиш тост почти навсякъде и със сигурност поне tosta mista (тоща мища) – между 2 филийки хляб, тънък резен сирене (прилича по-скоро на български кашкавал) и шунка. Плънката е наистина тънка обикновено, така че тук много важен е хлябът, а португалците имат много вкусен хляб, с който се гордеят. Най-хубавия tosta mista съм ял в pasteis de belem (известна преди всичко с едноименните сладкиши), само заради страхотно вкусния хляб. За това специално место сме писали в статията за Pastéis de Belém – традиционните сладкиши на Лисабон, в които ще се влюбите. Има много други варианти за тостове, като един от любимите ми е с пилешко месо – tosta de frango.

Tosta mista в Antiga Confeiteira de Belém
Tosta mista в Antiga Confeiteira de Belém

Има 2 предложения за сандвичи, които съм опитвал само в Португалия – bifana и prego. Bifana е питка хляб с парче свинско печено месо, предварително силно мариновано в марината богата на чесън. Prego е подобен, но с телешко месо и чесънът е по-малко. За бифаната обикновено предлагат горчица, но няма никакви други съставки в сандвичите. Може да ви звучи „сухо“, но ако попаднете на правилното място са много вкусни! Заради хляба и другите качествени съставки. Красотата е в простота!

Колкото до думата mista (смесен), друго място, на което ще в видите е в salada mista – предлага се във всички заведения за хранене и се състои от домати, маруля и лук (може да има и „следи“ от морков понякога).

Ако обаче отидете в ресторант по време на часовете за хранене, то тогава гарантирано ще останете доволни и нахранени, стига да обичате месо или риба. Обикновено по този начин е разделено менюто на типичните ресторантчета – рибни – peixe (пейшъ) и месо – carne (карнъ). Салатата понякога дори може да липсва в менюто, но това не означава, че не може да получите. Казвате salada и ще получите маруля, домати и лук. Ако не искате лук трябва да обясните, че е sem cebola (сей себола), а ако искате само домати, то тогава е só tomates.

Гарнитурата си идва с ястието, така че тук трябва да се намесите само ако имате предпочитания. Месото обикновено върви с ориз и пържени картофи, а рибата с варени картофи (по-рядко печени) и варени моркови и броколи и/или варен карфиол и/или зелен фасул и/или варен със шушулките грах и/или цветове на зеле, което тук доста използват. Но рядко ще ви питат за гарнитура, ако не уточните – получавате стандартното.

Преди да се насочите към менюто, задължително ще ви донесат стартери – панер с хляб, купичка с маслини (мариновани с подправки и чесън) и масло, топено сирене и пастет от сардини и/или риба тон. Те обикновено идват в 10-20 g пакетчета като в хотелите и образуват т.нар. couvert, който може да ядете или откажете, като просто ги оставите недокоснати. Обикновено всяко от нещата струва между 0.5 и 1 EUR. Много често на масата ви ще се озове и малка пита сирене от най-различен вид, а понякога в по-туристическите места или в рибните ресторанти може да ви предложат салата от октопод или салата от миди или скариди, като предложенията са доста по-скъпи (9 – 13 EUR), но често са и доста вкусни, така че е чудесен избор за няколко души.

Хляб и масло за разядка
Хляб и масло за разядка

За португалците изглежда е много типично да уточняват всички подробности относно поръчката си. Много често съм се чудил за какво толкова си говорят при положение, че обикновено менюто е така просто и кратко. Затова, ако случите на сервитьор, който говори някой от езиците, които и вие, не се стеснявайте да си говорите на дълго и широко с него. Можете да питате за специалитети, да ви препоръчат нещо, което е особено прясно или пък го има само този ден. Да уточните каква да ви е гарнитурата или какво вино би подхождало. Дори в най-обикновена квартална кръчма сервитьорите са насреща за такива разговори и те са съвсем в реда на нещата. А не някаква „претенциозност”, както се приема в България.

На туристическите места задължително ще ви предложат риба bacalhau (бакаляу), приготвена по някой от над хилядата начина както твърдят. Това е риба треска или ако и на вас ви говори повече – на английски – cod fish.

Един от традиционните начини за приготвяне е bacalhau na ligeiro, което е солидно парче от рибата печено на скара или на фурна, плувнало в зехтин и поръсено с лук. Гарнира се с печени картофи (цели с кожата) и броколи или друго сезонно вариво. Възможно е горещият зехтин да дойде в купичка, за дозиране по ваш избор. Като за всяко ястие, много важно е качеството на основната съставка, в случая – рибата. Попадал съм на много вкусни предложения, както и на нещо като солена подметка с вмирисан аромат. Общо взето, добра идея е да се огледате, ако на съседните маси са си поръчали и изглежда добре, смело поръчвайте.

Bacalhau (http://en.wikipedia.org/wiki/Bacalhau) a Lagareiro
Това междудругото не е добър представител на това иначе много вкусно ястие

Друг характерен и разпространен начин на приготвяне, който може да пробвате, когато сте на пътешествие в Португалия, е bacalhau a bras. Тук рибата е накъсана на малки парченца, смесена със сос и много ситно нарязани пържени картофи (наистина много ситно, така че докато не ми обясниха си мислех, че всъщност са ориз), лук и зелени подправки. Това обикновено е много вкусно и не е с толкова наситен рибен вкус.

Cherne grelhado
Cherne grelhado

Разбира се, след като опитате поне веднъж bacalhau, може да се насладите и на останалите рибни предложения, които обикновено идват просто опечени на скара: robalo, което е лаврак и никога не ме е разочаровал; dourada – ципура; salmão – сьомга, espadre – риба меч; carapao – скумрия (не я препоръчвам при наличие на останалите); garoupa или по голямата и версия cherne, което на английски е grouper (обикновено е много вкусен избор!).

Ameijoas à bulhão pato
Ameijoas à bulhão pato

За любителите на морски дарове т.нар. mariscos (скариди, миди, сепии и т.н.), разнообразието също е голямо и в сравнение с други европейски страни, цените да много по-достъпни. Обаче, не съм им голям любител, и затова не мога да препоръчам много видове ястия освен -espetadas de lulas, което са шишчета от калмари и ameijoas à bulhão patо – бели миди по специална рецепта в подправки и вкусен сос. В Setubal особено разпространено е choco frito – пържени парчета от сепия, които също са много вкусни.

Choco frito с пържени картофки в Сетубал
Choco frito с пържени картофки в Сетубал

Предложенията за месо в Португалия, и в частност в Лисабон, са разнообразни, като тук поне аз изпитвам затруднение да разбера коя точно част от съответното животно се канят да ми предложат. Освен традиционните свинско и пилешко, тук с лекота ще попаднете на вкусно телешко, на заешко или агнешко месо.

За традиционалистите febras са пържоли. Espetadas (шпетадъш) са шишчета, като вариантите, в които най-често съм ги срещал, са de peru (от пуйка) или de vitela, което е голям шиш с телешко месо, често na pedra, т.е. сервирано на приспособление със стойка, от която да виси шиша и нагорещен камък в основата, на който да довършите сами процеса на готвене по ваш избор.

Naco na pedra (месо върху гореща плоча) вече описахме подробно – пробвайте го непременно, като също е важно какво е месото и да е прясно.

Други заслужаващи внимание ястия, на които може да се натъкнете в Португалия, са традиционните cozido c portuguesa и feijoada (à transmontana).

Освен ако не обичате да експериментирате и сте любители на по-рядко предлаганите части от прасето, не ви обещавам, че ще опитате или довършите някое от тези предложения. Състоят се от варено зеле, ориз, боб и 3,4 вида наденица (2 от които на 99% няма да харесате) и няколко парчета месо между, които уши и крака. Да ви е сладко!
Наскоро попаднах и на още една разновидност от същата група – cachupa à caboverdonese – като изключим отново странния избор на месо, зеленчуковата част е много вкусна.

Това е feijoada - много мазно, типично, тежко ястие
Това е feijoada – много мазно, типично, тежко ястие

Para beber?

Задължителният въпрос, който келнерът ще ви зададе, след като уточните храната, за да определите и питието. Във всеки ресторант има най-малкото приличен избор от вина в бутилки и задължително vinho da casa, което обикновено се носи в garrafas от 1, 1/2 или 1/4 литър и е много евтино. Но, освен това, обикновено е наистина добро.

Португалия определено може да се похвали с голямо разнообразие на вина, така че ако сте любители няма да останете разочаровани.

Най-популярните марки местна бира са Super bock и Sagres, които се предлага в малки бутилчици или наливна. Според вида на чашата може да е – caneca (канека) за 0.5 литрова халба (в повечето заведения идва като 0.4 обаче); tulipa (тулипа) – 0.33 литра, традиционно лале-образна чаша и imperial (имприал) за 0.2 литра, което е и най-често поръчваната.

В едно сравнително неугледно заведение си поръчах aguardente (ракия) веднъж, но колегите ми обясниха, че това се пие предимно от земеделските работници и то не по време на ястието.

След като приключите с основното, едва ли ще имате място за още много, но сега е моментът да ви донесат меню със sobremesas (десерти). Обикновено то е отделно от другото.

Изборът на десерти в португалските ресторанти е доста богат и само някои от задължителните са шоколадов мус, мус от манго (обикновено много вкусен), bolo da bolacha – бисквитена торта, която обикновено не впечатлява, торта brigadeiro, която често подмамва с вид, но е разочарование и различни видове плодове.

Вкусна шоколадова торта
Вкусна шоколадова торта

Традиционно има и doce da casa или десерт на заведението, най-често е яйчен крем със сметана и бисквити и поне на мен рядко ми харесва. Ако обичате много сладко и карамел и го има в менюто може да опитате baba de camelo (буквално „плюнка на камила“) – нещо като много сладко варено кондензирано мляко. Ако предлагат шоколадова торта (различна от brigadeiro), шансът да е типичната торта-кекс с мека среда, сервирана със сладолед, е добър и може да се възползвате.

С десерт или без десерт, кафето е почти задължително по всяко време на денонощието, включително и в 12 през нощта. Така че правете като португалците и задължително си поръчайте едно късно след обилната вечеря. Ще ви хареса.

СподелетеPin on Pinterest0Share on Facebook1Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someone
Your Message...Your name *...Your email *...Your website...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *