По време на екскурзията ни в Истанбул, се убедихме, че чаят е национална напитка в Турция и наистина се пие много и навсякъде. Сервира се в стъклени чаши във формата на лаленце, поставени в дълбоки чинийки от порцелан, пластмаса, стъкло или метал. С метална лъжичка за разбъркване на захарта. Обикновено се пие със захар – 2-3 бучки и се разбърква енергично.

Заведенията и чайните са оборудвани с машини за чай. Това са големи, облицовани с мед машини с гореща вода. Върху тях има по няколко чайника с гореща запарка. Чашките се поставят по няколко в правоъгълен метален поднос. Вътре се налива от концентрираната запарка. Подносът се поставя под кранчетата на машината и в чашите се долива гореща вода. От съотношението на запарката и горещата вода зависи силата и наситеността на цвета на чая.
В домашни условия се използват двойните чайници, като напитката се приготвя на същия принцип. В по-малкото чайниче, което седи отгоре, се приготвя запарка от чай и гореща вода. В по-големия чайник, който е отдолу, има гореща вода. Целият съд се подгрява почти постоянно на слаб котлон. В чашата се налива малко от концентрата и се долива с вода.
В концентрата освен черен чай, могат да се сложат няколко глави карамфил, пръчка канела, малко ябълков чай, или чай от розови цветчета, за обогатяване на аромата.

Ако искате чаят да е по-слаб – нарича се ачик чай – açik çay – или светъл чай.
Цените варират от 0.75 в малките чайни, кафенета и на корабите през Босфора, до 2,50 – 5 турски лири в луксозните кафенета, сладоледените къщи и по-туристическите места.
Местните хора могат да изпият по 20-30 чаши от стимулиращата напитка на ден.
Чай може да се купи от пазарите – насипен или пакетиран, от супермаркетите и от малките магазинчета за безалкохолни,
вестници и списания.
Традицията за пиене на чай е толкова силна и важна, че в големите компании има отдели, които отговарят единствено за снабдяването с чай. Бяхме изумени, когато нашият приятел от Истанбул, ни разказваше как в тяхната компания, ако до 10 часа сутринта не са разнесли чая през офисите, колегите започват да се чудят какво става и не може да се работи пълноценно. По цял ден, хората, които се занимават с чая, хвърчат из коридорите с подноси пълни с чаши, чинийки и захарчета. Когато се разходихме повече из търговските улици, в района на Покрития и Египетския пазар, бяхме все по-сигурни, че без пиене на чай, търговията и въобще цялата турска икономика ще замре.

Кафе в Истанбул
В заведенията – кафенета край кея, или на тераси с гледка, в сладкарниците или сладоледените къщи като MADO, цената на кафето e около 5 турски лири. Турското кафе варира между 3 и 5 лири. Еспресото или капучиното са около 5-6 турски лири. Ако искате такова кафе трябва да уточните, когато си поръчвате, защото ако кажете само кафе – обикновено ви носят нес, което също е много популярно в Турция.

Турското кафе или türk kahvesi може да е с 4 степени на сладост – sade (чисто, без захар), az şekerli (малко захар; половин чаена лъжица), orta şekerli (средно захар; една чаена лъжица), и çok şekerli (много сладко; 1.5 – 2 лъжици). Трябва да си кажете как го искате.

Една от най-популярните, и качествени марки турско кафе е Mehmet Efendi. Те имат фирмен магазин на Египетския пазар. Но може да се купи и от повечето супермаркети.
Ако ви е интересно какво още може да се опита за пиене и хапване в Истанбул, прочетете поста ни „Какво да опитате за ядене в Истанбул“. В поста за „Турските сладкиши и местните продукти в Истанбул“ сме отделили специално място за сладките изкушения и за някои местни продукти, които са много вкусни.