СподелетеPin on Pinterest0Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someone

Истанбул е твърде голям и интересен град, за да може една кратка екскурзия за 6 дни да претендира за изчерпателност. И все пак искахме да надникнем на всякъде, да минем отново и през места, където вече сме били преди време като Св. София, Синята Джамия, цистерните, дворците… Ние им отделихме малко време, само колкото да усетим отново духa ми, но ако идвате за първи път в Истанбул, това са задължителни стъпки и не можете да ги пропуснете!

Всички тези истанбулски забележителности се намират в квартал Eminönü (Еминьоню). Ние започнахме разходката си от пристанището, тъй като дойдохме до тук от Юскюдар с кораб през Босфора.

Като се пресече големия булевард и трамвайните линии се озоваваш на площада пред Новата джамия (Yeni Cami). От тук започват Египетският пазар (Mısır çarşısı) и по-навътре Капълъ Чаршъ (Kapılı çarşı), за които сме отделили специален пост. Това е един от възможните пътища и към другите основни забележителности.

Eminönü сега е част от района Фатих. Иначе тук е било сърцето на древния Константинопол. Мостът Галата пресича Златният рог от Еминьоню, а устието на Босфора се отваря към Мраморно море точно тук. На върха на хълма стои дворецът Топкапъ (Topkapı), насреща са Синята джамия (Sultanahmet Cami) и Света София Sophia (Aya Sofya). Това е най-туристическата част на Истанбул. До 1928 г. Еминьоню е бил част от района Фатих, който е обхващал изцяло територията на полуострова (стария Стамбол), в границите на римските стени – областта, която преди е съставлявала столицата на Византия – Константинопол. След като местното население намалява значително в района на Еминьоню, през 2009 кварталът отново става част от по-големия район Фатих.

Златният рог е бил естествено пристанище, а брегът на Еминьоню бил с много добро положение от гледна точка на защитата на мястото. Това е една от причините Константинопол да е основан точно тук. Оттук градът започва да се разраства, а най-старите квартали са тези разположени около пристанището по протежението на Златния рог.

През 12 век византийското пристанище било заето предимно от търговци от Венеция, Амалфи, Генуа и Пиза, които трайно се установили по тези места.

И по времето на Османската империя Златният рог остава процъфтяващо пристанище, център на търговията в града, лабиринт от тесни, оживени улички със стотици търговци, склададжии, моряци. Работилниците и различните видове пазари стигали нагоре по хълма чак до двореца Топкапъ.

Името на квартала Еминьоню (Eminönü), отразява мястото му в историята. В буквален превод от турски то значи „пред очите на справедливостта“. Емин (Emin) значи справедливост, önü – означава отпред. Името най-вероятно идва османските съдилища и митници и данъчни служби, които се намирали на пристанището. „Emin“ била титлата, която се ползвала за местните власти.

Обликът на мястото е променен чувствително през индустриалния период. Тогава над Златния рог е построен мостът Галата. Пристигат параходите, после електричеството и железниците. Истанбулският терминал на прочутия Ориент Експрес е разположен на гара Sirkeci.

По примера на огромната железопътна гара, в края на османския период, наоколо са построени и други големи каменни сгради. Сред тях е сградата на Централната поща и някой основни търговски сгради като Istanbul 4th Vakıf Han (сега Legacy Ottoman Hotel)

В първите дни на републиката Eminönü е почти изцяло реновиран. По това време се създава големият площад пред Новата джамия. Египетският пазар също е реставриран. Разчистват се рибните пазари около Златния рог и е отворен пътя до новия мост Unkapanı.

До 50-те години на 20 век районът е натоварен с интензивен трафик, който е облекчен с изграждането на широко крайбрежно шосе към Истанбулското летище.

Източник: Wikipedia

Първата основа забележителност от тази спирка, след като минахме покрай Новата Джамия и набързо през Египетския (пазара на подправките) и Покрития (Kапалъ чаршъ) пазар, беше Синята джамия. Тя е най-важната, която да разгледате, когато сте в Европейската част, въпреки че Новата джамия при Египетския пазар също е много интересен комплекс. Освен това в района са още джамията Сулеймание (Süleymaniye Cami), а малко по-далече, но пак в квартал Фатих са и джамията Рюстем Паша (Rüstempaşa Cami) и джамията Фатих (Fatih Cami). Те също са известни паметници на културата. Не сме влизали във всички, защото не ни беше удобно, а и нямахме време, но така или иначе докато се разхождате има възможност да ги разгледате отвън.

Синята джамия като идвате от Капълъ чаршъ
Синята джамия като идвате от Капълъ чаршъ

В часовете за молитва, особено по време на голямата петъчна молитва в 12 на обед, около тях се събират страшно много хора. Турците като цяло са по-религиозни от нас. Когато и да минете покрай чешмите пред храмовете, ще видите хора, които измиват ритуално краката си преди да влязат. Пред Синята джамия е малко по-различно, заради непрестанния поток от туристите. За да не се притесняват молещите се, е забранено да се влиза вътре в часовете за молитва (6 пъти на ден, тук можете да видите точните часове), така че избягвайте времето около 13 и 17. Но и в друг момент да сте тук, пак ще видите доста обувки оставени отпред. На такива оживени места, понякога хората оставят едната си обувка на едно място, а другата на друго, за да затруднят някой, който би се изкушил да ги открадне…

Както други подобни сгради в Истанбул, Синята джамия изпълнява традиционните си функции, и наред с това е туристическа атракция. Ние се разходихме само в двора. Седнахме на каменните стъпала около вътрешните галерии и се препичахме на слънце, както правят много туристи и местни хора.

Синята джамия
Синята джамия

Джамията Султан Ахмед (Sultanahmet Cami) е популярна с името Синята Джамия, заради характерните плочки със синя украса, с които са облицовани стените отвътре. Изграждането и продължава от 1609 до 1616 година, по време на управлението на Ахмед I. Комплексът на джамията, наречен кюлийе (Külliye), включва гробница на основателя, медресе и болница.

Самата джамия има един величествен купол, 6 минарета и 11 второстепенни по-малки куполи. Архитектурата й съчетава в себе си постиженията на два века опит в изграждането на османски, (ислямски) и византийски (християнски) храмове. Някои от византийските елементите са взети от съседната Света София и са обединени с такива от типичната ислямска архитектура. Всъщност точно Синята джамия е последната изградена в класическия период на този тип строителство. Нейният архитект, Седефкар Мехмед Ага (Sedefkâr Mehmed Ağa) синтезира идеите на прочутия си учител Синан (Sinan), като се стреми да го надмине в размерите, величието и красотата.

Фасадата на просторния вътрешен двор е изградена по същия начин както на джамията Сулеймание (Süleymaniye), но са добавени кули в ъглите на куполите. Дворът е толкова голям, колкото и самата джамия, и е заобиколен с непрекъсната сводеста колонада (revak). Има чешми за ритуално измиване преди молитва. В средата има друг шестоъгълен фонтан. Монументалната, макар и тясна порта към двора се откроява в архитектурно отношение от колонадата. В горната част на входа откъм запад виси тежка желязна верига. Само султанът е можело да влиза в двора на кон. Веригата била оставена там, за да свежда главата си, когато минава през портата – символичен жест за смирението на владетеля пред божественото.

Забележителни са шестте минарета на джамията. Първоначално те били обект на спорове, тъй като до тогава установения брой бил четири и само Главната джамия в свещения град Мека – Масджид ал Харам (Masjid al-Haram) имала шест. Според мнозина не било редно новопостроената джамия да се приравнява със свещената джамия в Мека. Спорът бил разрешен, след като султана разпоредил да бъде добавено още едно минаре към храма в Мека.

От вътре джамията е облицована с ръчно правени керамични плочки. Те са произведени в Изник (древния град Никея). Украсени са с 50 различни дизайна на лалета! Плочките на долните нива са с традиционен дизайн, докато тези в галерията са с пищна украса, изобразяваща цветя, плодове и кипарисови дървета. Повече от 20-те хиляди керамични плочки били произведени под вещия поглед на двама майстор грънчари Касап Хаси (Kasap Haci) от Изник и Барис Ефенди (Baris Efendi) от Аванос (днешен Кападокия). Цената за всяка плочка била определена твърдо със султански декрет, докато реалната цена за производство нараствала с времето на строежа на джамията. В резултат качеството на използваните плочки се понижило чувствително до завършването на облицовката.

Повече от 200 прозорци от цветно стъкло пропускат дневната светлина. По-късно са добавени и полилеи. Върху полилеите са открити яйца от щраус, които били поставени там като средство против паяжини.
Декорацията на джамията включва и стихове от Корана. Много от тях са направени от Сеид Касим Губари (Seyyid Kasim Gubari) – смятан за един от най-великите калиграфи на това време.

Подът е покрит с килими, които са дарени от вярващите и редовно се сменят с нови, когато се захабят.

Големите прозорци създават усещане за простор. Касите на прозорците на първото ниво са декорирани с opus sectile (от латински опус – работа; sectile – нарязан) – римска техника за декорация, при която цветни плочки с различни геометрични форми се инкрустират в стени и подове, и пресъздават различни сюжети.

Всеки от полу куполите на джамията има 14 прозорци, а централния купол – 28 (четири от тях са зазидани). Цветното стъкло за тези прозорци било подарък на султана от управлението на Венеция. За съжаление повечето от цветните стъкла в днешно време са заменени с модерни имитации, които имат малка или никаква артистична стойност.

Най-важният елемент в джамията е михрабът (полу ниша в стената, която оказва посоката, в която се намира свещеният камък Кааба в Мека), направен е от фино обработен мрамор. В дясно е минберът, мястото, където застава имамът по времена обедната молитва в петък и в празничните дни. Джамията е така проектирана, че дори когато е претъпкана, всеки може да вижда и чува имама.

Мястото за султана се намира в югоизточния ъгъл и представлява нещо като павилион с платформа, ложа и две малки затворени стаи. Тези стаи били управленския щаб на Великия Везир по време на бунта на еничарите през 1826 г. Ложата на султана (hünkâr mahfil) е разположена в горната галерия и е поддържана от 10 мраморни колони. Вътре има собствен михраб, който е бил декориран с розов нефрит и позлата и надписи на Корана върху позлатени, вградени рафтове.

Много лампи във вътрешността на джамията някога били покрити със злато и скъпоценни камъни. Във вътрешността на стъклените топки се откривали щраусови яйца или кристални топки. Всички тези декорации са били преместени, като някои се съхраняват в музеи.

Големите табли на стените са изписани с имената на халифите и със стихове от Корана. Те са оригинални и са направени през 17 век от прочутия калиграф Сеид Касим Губари от Диарбекир, но са били реставрирани многократно.

Площадът в страни от Синята джамия е заел мястото на римския хиподрум и днес е известен като площада на Синята джамия или Мейданъ (Meydanı, Sultanahmet Meydanı). Приютил е няколко интересни монументи, които да разгледате.

Египетския обелиск и минаретата на Синята джамия
Египетския обелиск и минаретата на Синята джамия

Хиподрумът на Константинопол бил център на спортния и социалния живот в Константинопол. Тук са се случвали конни надбягвания, а стадионът бил с 100 000 места. Строежът му е завършен в деня, в който император Константин Велики обявил Константинопол за втора столица на Римската империя през 330 г. На площада била издигната великолепна статуя с 4 бронзови коня. При нашествието на кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход (1204г), те я отнесли със себе си и днес се намират в базиликата San Marco във Венеция. Днешните турци все още понякога наричат площада – Конският (Atmeydanı). През деня тук е многолюдно и шумно, но ако се разходите нощно време ще имате чувството че сте се върнали назад във времето. Струва си да си направите нощна разходка тук, около Синята Джамия и Света София. Да видите тези места без тълпите туристи и да усетите магнетичното им излъчване.

Една от забележителностите на хиподрума е Обелискът на Теодосий, известен като Египетския обелиск. Обелискът на фараон Тутмос III (1479–1425 пр. хр.) е взет от храма в Карнак и издигнат тук от римския император Кoнстантин II (337-361 сл. хр.). Той бил взет заедно с още един обелиск и транспортиран по р. Нил до Александрия, за да се ознаменува 20 годишното управление на императора. Вторият обелиск е издигнат на стадиона в Рим и е там и до днес. След като престоява известно време в Александрия, „Истанбулският“ Египетски обелиск е пренесен на днешното си място от император Теодосий през 390. Ето как два космополитни градове като Рим и Истанбул се оказват обединени от странна връзка с Египет.

Обелискът на Теодосий е от червен гранит от Асуан и оригинално е бил 30 м висок, колкото е и неговият събрат в Рим. Най-вероятно по-ниската част е била повредена през античността, може би когато е бил транспортиран, и днес е висок само 19.6 м или 25.6 м, ако включваме и основата. Има 4 бронзови куба, разположени между четирите ъгъла на обелиска и пиедестала, които са служели при транспортирането му и повторното му издигане. На всяка от четирите му страни има надписи, възхваляващи победата на фараон Тутмос III на река Ефрат през 1450 г. пр. хр. На мраморния пиедестал пък има релефи от времето на издигането му в Константинопол – император Теодосий I поднася венец на победителя от състезанието с колесници. Наоколо има усмихнати зрители, музиканти и танцьори.

Източник: Wikipedia

обелискът на Константин
обелискът на Константин

Другата колона на площада, която е малко по-слабо популярна е обелискът на Константин или Ажурната каменна колона. Построена е през 10 век от император Константин VII Багренородни (на гръцки Κωνσταντίνος Ζ’ ο Πορφυρογέννητος) или Константин Порфирогенет. Оригинално целият бил покрит с позлатени бронзови плочи, но бил ограбен от кръстоносците по време на четвъртия кръстоносен поход. Останали само каменните блокове, от които е изграден. Днес целият изглежда наранен и очукан – по време на Османската империя еничарите използвали обелиска, за да се катерят по него и да демонстрират уменията и силите си.

Между двете колони можете да видите Змийската колона, древна, бронзова колона. Всъщност тя е част от антично гръцко съоръжение – нещо като престол, на който оракулите са заставали по време на сакралните церемонии. Бил е разположен в Делфи, издигнат в памет на гърците, които са се били и са устояли срещу Персийската империя в битката при Платеа (479 пр. хр.). Построен е със средства от плячката взета от Персите. Днес е трудно да си представим, но всъщност колоната е била с три змийски глави, върху който е седял дълбок златен съд. Съдът изчезва още в древността.

През 324 година осем метровата колоната е прехвърлена в Константинопол. Змийските глави остават непокътнати на това място до края на 17 век, когато изчезват мистериозно. Днес главата само на една от змиите, може да се види в Археологическия музей в Истанбул.

Трите колони са разположени на няколко крачки една от друга и представляват наистина причудлива композиция – символ на културните напластявания в града. И за да продължим малко по-напред във времето стигаме до Фонтанът на Вилхелм ІІ, поставен тук през 1900 г.

Фонтанът на Вилхелм ІІ – немският фонтан е построен от германското правителство през 1900 г., за да отбележи посещението на император Вилхелм ІІ в Истанбул през 1898. Намира се в северния край на хиподрума, точно пред Синята джамия. Основната цел на посещението на императора била да построи Багдатската железница, която да свърже Берлин с Персийския залив, и в последствие с Британска Индия през Персия.

Тази железница е можела да предостави кратък и бърз път от Европа до Азия, и да транспортира германски стоки, войници и артилерия. По това време Османската империя не е могла да си позволи железницата и Абдулхамид ІІ бил благодарен за предложението на Вилхелм, но изпълнен с подозрения към намеренията му. Тайните служби на султана вярвали, че германския археолози в обкръжението на императора са всъщност геолози с планове за петролните богатства на Османската империя. По-късно тайните служби разкрили германски рапорт, който отбелязвал че петролните полета в Мосул, северна Месопотамия били по-богати от тези в Кавказ.

От централния вход на Синята джамия се прекосява приятен парк с фонтан и точно насреща е Света София. Харесани да направим както много туристи наоколо – да полегнем на меката трева в парка и да наблюдаваме хората наоколо.

От страни до парка е сградата на стара турска баня, която също е забележителност.

Банята Хюрем султан
Банята Хюрем султан

Банята на Хюрем султан (Haseki Hürrem Sultan Hamamı) е турски хамам, поръчан от съпругата на султан Сюлейман І, Хюрем султан и построен от Мимар Синан, през 16 в. Построен е за религиозната общност на близката Света София.

През 2007 г. управниците на Истанбул решават да върнат хамама към оригиналното му предназначение след 105 годишна пауза и организират търг за неговата реставрация, спечелен от група за развитие на туризма. След 3 годишен проект за реставрация, струващ 11 милиона долара, банята възвъръща своята слава. Услугите на хамама започват от „Pir-i Pak“ пакет за 80 евро за традиционна парна баня, пилинг и масаж.

Продължихме напред към Света София.

Света София снимана откъм Синята джамия
Света София снимана откъм Синята джамия

От построяването си до 1453 Света София e православен храм. С едно изключение в периода 1204 до 1261, когато е била Католическа катедрала, църквата е седалище на Константинополската патриаршия. След 29 май 1453 г. става джамия за няколко века. А от 1 февруари 1935 след четири години на реставрация е отворена като музей.

Пълното име на църквата Света София (на турски Ayasofya) от гръцки „Ναός τῆς Ἁγίας τοῦ Θεοῦ Σοφίας“ означава „Параклис на Света Божествена Премъдрост“.

В древността Света София, първо е била известна с името Голямата църква или на гръцки Μεγάλη Ἐκκλησία (Megálē Ekklēsíā), защото била много по-голяма от всички храмове в града. Осветена е на 15 февруари 360 г. по време на управлението на Константин II. Издигната е в района на царския комплект, в съседство с църквата Света Ирина, която служела за основна катедрала, преди да е завършена Света София. По-късно и двете едновременно били „основни“ (най-важни) църкви на Византийската империя. Когато патриархът на Константинопол Йоан Златоуст влиза в конфликт с императрица Евдокия, жена на император Аркадий, и е изпратен на заточение през юни 404, в града възникват метежи. По време на размириците църквата е изгорена до основи и днес нищо не е запазено от нея.

Втората църква е издигната по заръка на император Теодосий II и е осветена на 10 октомври 415 г. Базиликата имала дървен покрив и неин архитект бил Руфин. Тя има не много по-различна съдба от първата – изгаря при пожар в началото на януари 532 г. по време на въстанието Ника. Остават само няколко мраморни блокове. Един от тях е релеф с 12 агнета, символизиращ 12-те апостоли, който бил част от главния вход. Намерен е при археологически разкопки през 1935 и е поставен непосредствено до входа на музея.

Строежът на храма, в който влизаме днес, е започнат през 532 г. по нареждане на византийския император Юстиниан, от гръцкият учен Исидор от Милет, който бил физик, и Антимий от Трал, прочут математик. До 1520 г., когато е построена Севилската Катедрала в Испания, Света София остава най-големият християнски храм в света!

Материалите за църквата пристигали от всички краища на империята – елински колони от храма на Артемида в Ефес, големи камъни от порфир от Египет, зелен мрамор от Тесалия, черен камък от района на Босфора, жълт камък от Сирия. Повече от 10 000 души са ангажирани със строителството.

Базиликата е открита на 27 декември 537 г, като мозайките вътре са завършени по-късно по време на управлението на император Юстин II (565–578).

Земетресенията от 553 г. и от 557 г. причиняват напуквания по първия по рода си купол, който при следващото земетресение през 558 г. се разрушава, помитайки под себе си олтара и амвона. Заради твърде голямата му тежест и това, че бил твърде плосък, куполът причинява деформации и в колоните. Императорът нарежда незабавна реконструкция. Тя е възложена на младия Исодор, племенник на Исидор от Милет. Той решава да използва по-леки материали и прави свода по-голям, с по-ръбата форма, придавайки на катедралата днешния и вид с височина от 55.6 метра.

По време на завладяването на Константинопол от кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход, църквата е предекорирана по католическите стандарти. Много от реликвите като камъкът от гроба на Исус, плащеницата му, млякото на Дева Мария и костите на няколко светци са изпратени в църкви на запад и днес могат да се видят в различни музеи.

През 1453 г., след като Константинопол е завладян от османците, под предводителството на Султан Мехмед II, както е по традиция на войниците им се предоставят три дни безнаказано да плячкосват из града. Света София не е пожалена, защото се смятало, че вътре се съхраняват несметни богатства. Скоро след като градът пада, тук намират убежище много жени, деца и възрастни хора. Свещениците организирали служба и не спрели церемонията, докато не били принудени от нашествениците. Хората вътре не успели да избегнат злата си участ.

Църквата е превърната в джамия и с времето е доста занемарена. Все пак храмът впечатлил изключително новите владетели над Константинопол и той останал основна джамия до 1616, когато е построена джамията Султан Ахмед (синята джамия) на отсрещната страна.

За да се превърне в джамия от църквата са премахнати камбаните, олтара, иконостасът, и много реликви, сред които мозайки, изобразяващи Исус, Дева Мария и Ангелите. Добавени са ислямски религиозни символи като михраб, минбар и 4 минарета. Тъй като самата сграда не била в добро състояние в резултата от походите на кръстоносците, султан Мехмед II наредил възстановяване и реставрация. Той присъствал на първата молитва в джамията на 1 юни 1453 г.

По време на управлението на Селим II (1566–1574) сградата имала нужда от значително укрепване. Били добавени специални поддържащи елементи от известният Османски архитект Мимар Синан. Той бил дворцов архитект и е считан за едни от първите инженери, които започнали да изграждат сгради, устойчиви на земетресения. В допълнение към укрепленията Синан издигнал и още две минарета, към съществуващите две. Също така той направил ложата за султана и гробницата на Селим II. Златен полумесец е издигнат на върха на купола. По-късно друг дворцов архитект – Мимар Давид Ага, построява гробницата на Мурад III (1574–1595), където е погребан султанът заедно с неговата Валиде, Суфие Султан. Осмоъгълната гробница на синът им Мехмед III (1595–1603) и неговата Валиде е добавена в последствие. Тук е също и гробницата на Мустафа I (1617–1618; 1622–1623).

През 1717 при управлението на султан Ахмед III (1703–1730) е подновена ронещата се мазилка на храма, това пък спомага ценните мозайки от византийската църква да бъдат спасени от разрушение и така съхранени до наши дни. Иначе малките плочки са щели да бъдат разграбени от майсторите и продадени скъпо като талисмани на посетителите.

В периода 1847 и 1849 се провежда най-известната реставрация на сградата, в която се включват 800 работници. Тя се води от двама архитекти с швейцарско-италиански произход – братята Гаспар и Джизепе Фосати. Реставрирани са сводът и арките, подсилени са колоните, освежени са декорациите във вътрешната и външната част на сградата, почистени са мозайките в горната галерия, а старите полилей са заменени с нови. На колоните са поставени нови големи медальони с надписи на арабски – изписани са Аллах, Пророкът Мохамед (Мохаммед), първите четирима халифи – Абу Бакр, Умар, Утмар и Али, и двамата внука на Мохамед – Хасан и Хюсейн. Всички те са изписани от калиграфа Kazasker Mustafa İzzed Effendi (1801–1877).

През 1850 е построена нова галерия за султана в Нео-Византийски стил. Тя свърза царския павилион зад джамията. Добавена е часовникова кула, а минаретата са преправени, така че да са на една и съща височина. Така през юли 1849 джамията отново е отворена за вярващите.

Но идва Турската република през 1923 г. и през 1935 г. турският лидер Мустафа Кемал Ататюрк превръща джамията в музей. Килимите са махнати и мраморният под разкрива пълния си блясък за първи път от векове. Разкрити са замазаните досега фрески и мозайки. От този момент са правени множество реставрации и укрепвания, редица международни организации се ангажират за поддържането на храма, което с годините е все по-трудно.

И все пак Света София е един от най-забележителните примери на Византийската архитектура, оцелял до наши дни, важно е да бъде опазен за поколенията. Първоначалният интериор бил толкова разкошен с мозайките и мраморните си колони, всичко било така красиво и добре изпълнено, че щом видял завършеното творение, което поръчал, император Юстиниан възкликнал: „Соломоне, аз те надминах!“ (Νενίκηκά σε Σολομών). В следващите 1000 години никой не успява да съгради по-величествена сграда. Тя оказва влияние не само на османската архитектура, за която е образец, но и разбира се върху храмовете издигнати от Православната и Римокатолическата църкви.

По отношение на архитектурата на сградата могат да бъдат посочени редица любопитни факти.

Във вътрешността на внушителната Света София
Във вътрешността на внушителната Света София

Най-големите колони в храма са от гранит и всяка тежи около 70 тона. Високи са 24.3 метра, и са поне 1.5 м в диаметър. По нареждане на Юстиниан осем Коринтски колони са демонтирани от храм в Баалбек (източен Ливан) и са вградени в конструкцията на Света София.

Централният купол в най-високата си част е 55.6 метра и е положен върху 40 арковидни прозорци. Заради множеството промени по него днес той изглежда по-скоро елипсовиден и диаметърът му варира от 31.24 до 30.86 метра. Куполът е специален и предизвиква интереса на архитектите и инженерите през вековете, заради иновативния начин, по който е бил видян от създателите му. Поддържа се от четири сферични, триъгълни пендантива – похват, който е бил използван за първи път в тази сграда.

Въпреки всичко куполът си остава твърде тежък за поддържаща конструкция и това създава проблеми през вековете.

Самата конструкция на стените на Света София, не предполага такава тежест. Зидарите са използвали повече хоросан, отколкото тухли, което отслабва стените. Конструкцията би била по-стабилна, ако поставят пласт хоросан преди следващия ред тухли, но те не го правят и когато първият купол е поставен отгоре, стените се изкривяват под тежестта му. Когато през 558 г. младият Исидор поправя падналия купол, той първо укрепва стените и ги изправя отново. Архитектът повдига свода на купола с шест метра, защото преди това е бил твърде плосък. Това позволява тежестта да се разпределя по равномерно по стените и колоните.

Света София е известна с митичната светлина, която рефлектира навсякъде вътре и остава впечатлението, че куполът някак си виси над всичко. Ефектът е постигнат с 40-те прозорци, разположени в основата му. Това всъщност позволява и тежестта на конструкцията да е по-малка.

Едно от минаретата (на югозапазд) е изградено от червени тухли, докато другите три са от бял варовик и пясъчник. Издълженото минаре на североизток е построено от Султан Баязид II, докато двете големи минарета на запад са на Султан Селим II и са проектирани от прочутия османски архитект Мимар Синан.

В северозападния край на сградата има колона с дупка по средата. Покрита е с бронзови плочи и е наричана с различни имена – колоната на желанията, изпотената или плачещата колона. Врява се, че колоната се „разплаква“, когато я докоснеш и има свръх естествени сили.

Първоначално по времето на Юстиниан целият интериор бил декориран с мраморни плочки и мозайки. От тях днес до нас са достигнали две – на архангелите Гавраил и Михаил, които могат да се видят на сводовете на издигната площадка. Има и няколко фигуративни декорации, а сводовете на галерията са покрити с opus sectile (малки плочки с неправилна форма, от които се създават изображения) с фигури на цветя и птици от малки парчета бял мрамор, поставени на фон на черен мрамор.

В по-късен етап са били добавени фигуративни мозайки, които са били унищожени в периода на иконоборството (726–843). Сегашните мозайки са от последвалия период.

Много фигуративни декорации са добавени през 9-ти век – изображението на Исус в централния купол, православни светци, исторически фигури като патриарх Игнатий. На всеки от четирите пендадантиви бил изрисуван по един голям херувим с по шест крила. Османците ги покрили със златна мазилка, а през 2009 г. те отново са открити и възстановени в първоначалния им вид.

По време на Латинската империя през 13 век, от вандализъм пострадали всички значими сгради в града. Света София не направила изключение и в този период били загубени златните мозайки. Част от тях или изнесени във Венеция. Смята се, че този период донесъл най-значителните поражения.

Когато през 1453 църквата е превърната в джамия и мозайките са замазани, това всъщност спомага за консервирането им за вековете. Това е станало изведнъж, джамията се е ползвала и все още са се виждали части от великолепните мозайки. По време на реставрацията през 1847-49, Султан Абдулмесид (Sultan Abdülmecid) разрешил на братята архитекти да документират всяка мозайка, на която се натъкнат, а после те били покрити отново. Записите на братята Фоссати от този период са основен източник на информация за оригиналния вид на мозайките, особено, след като след земетресение през 1894 много от тях са загубени.

Повече за отделните мозайки в Света София може да видите в статията на Wikipedia. Част от тях са изложени и ще ги видите и на живо при посещението си.

Източник Wikipedia

Света София наистина е забележително място. Понякога, заради тълпата туристи, бързането и умората, която се е натрупала при трескавите обиколки из забележителностите на Истанбул, е трудно да се усети магнетизма на мястото.

Пластовете история са се натрупали тук, всеки оставил безпощадна, но значима следа. Паметникът ни напомня, че сме от дълго на земята, че действията на прадедите ни се изличават на нашите собствени, че можем да си изберем дали да унищожаваме или да градим, дали да сме толерантни към заобикалящия ни свят или високомерно да си мислим, че нищо съществено не е създадено преди нас.

Архитектурното влияние на изключителната Света София действа силно над едни от най-забележителните джамии, издигнати през следващите векове в Истнабул като Синята джамия, Şehzade Mosque, Сюлеймание, джамията Рюстем Паша (Rüstem Pasha) и Kılıç Ali Paşa. Не знам дали ще намерите време за всички (ние не успяхме), но вижте Света София и Синята джамия – като начало това ще ви е предостатъчно.

По пътя на основните забележителности в Истанбул, следващата важна точка са Цистерните, които се намират в непосредствена близост до Света София. Освен това, разбира се, трябва да ви остане време за дворците Топкапъ и Долмабахче, за Таксим с кулата Галата, за Покрития пазар.

А ако пътуването ви позволява да сте по-разточителни с времето или не идвате за първи път в Истнабул, то отидете до парка Емирган, разходете се по Босфора, вижте автентичната атмосфера на Юскудар, и плавайте по Златния рог до религиозния Еюп.

 


Вижте Европейската част на Истанбул – Света София и Синята Джамия на голяма карта

 

СподелетеPin on Pinterest0Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someone

3 thoughts on “Европейската част на Истанбул – Света София и Синята Джамия

  1. ами другия пат да наеме пътешедтвеника местен гид за историческите факти че прозира пренебрежение и неуважение към домакините. Ако не се лъжа Света София никога не е била действаща джамия например и др. подобни неточности и един посредствен изказ заГрада на градовете Цариград без значение от официалната религия на държавата в която сега се намира.

    1. Не разбрах с какво демострираме неуважение към домакините. Изказът е въпрос на стил и предпочитания на автора.
      Историческите факти, които публикуваме в сайта, навсякъде са с цитиран източник. Света София е провъзгласена за джамия от Мехмет II, когато покорява града и до 1935 г., когато Кемал Ататюрк е прави музаей, си е такава. Знаците за това се виждат и на място в храма. ( изт. Insight Pocket Guide Istanbul, 2006)

  2. Тази вечер ще пътувам за Истамбул. Това е първото ми посещение в този град и се вълнувам много. Очаквам да видя всички тези неща, за които съм прочела, въпреки, че времето ще бъде малко и ще ни притиска доста. Дай Боже да се оправдаят очакванията ми.

Your Message...Your name *...Your email *...Your website...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *