СподелетеPin on Pinterest0Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someone

Вече споменахме, че има основни забележителности в Европейската част на Истанбул, които не трябва да се пропускат. Тук може да научите повече за Синята джамия, за църквата-музей Света София, за Истанбулския хиподрум. Съвсем наблизо до античната базилика Света София се намира любимата ни задължителна забележителност в Истанбул – Базилика Цистерна.

Скрита под земята, много близо до основния булевард, на който се намира Света София, тя е едно от неоспоримите доказателства за богата история на Истанбул. Входът им е на 150 метра в югозападна посока от Света София.

Цистерна Базилика
Цистерна Базилика

Базиликата Цистерна или Потъналия дворец, както се превежда името Yerebatan Sarayı от турски, е най-голямата от няколко стотици древни цистерни, които са открити в Истанбул. Построена е през 6 век, по време на управлението на Юстиниан I.

Името на подземната постройка произлиза от голям обществен площад, който се е намирал тук, на Първият хълм на Константинопол, Stoa Basilica, под който реално е била изградена. Преди да бъде превърната в цистерна, Базиликата е съществувала през 3 и 4 век по време на Ранната Римска епоха (Early Roman Age) като търговски – занаятчийски център. Изворите свидетелстват, че е имало градини, които са били заобиколени от колонада – обърната към Света София. Твърди се, че е била издигната от император Константин, а по-късно възстановена и разширена от император Юстиниан след въстанието Ника от 532г, което разрушава града. 7 000 роби били ангажирани в изграждането на цистерната.

Цистерната била част от системата за снабдяване с прясна вода на двореца в Константинопол и на други сгради на Първият хълм. После продължила да се използва при захранването с вода на османския дворец Топкапъ, който се намира много наблизо.

С размери на катедрала, тази забележителна сграда се простира на приблизително 9 800 кв.м. Дълга е 138 м и широка – 64.6 метра. Побирала е 80 000 кубични метра вода!

Таванът е поддържан от гъста гора от 336 мраморни колони, всяка с височина от 9 метра. Разположени са в 12 реда от по 28 колони, с равно разстояние от 4.9 метра между тях. Симетрията е удивителна!

Колоните на Цистерна Базилика
Колоните на Цистерна Базилика

Повечето колони са с капители с Йонийски или Коринтски стил. Но има и няколко, които са в Дорийски стил, без гравюри по тях.

Една от колоните е изсечена с големи изображения на Кокошо око, извити вежди и сълзи. Прилича на тези, които са изграждали Триумфалната Арка на Теодосий I от 4 век (379-395), издигната на Forum Tauri (или Форум на Бика, който се е намирал в Константинопол, а днес останките са в близост до Площад Беязид). Древни текстове свидетелстват, че сълзите символизират страданието на стотиците роби, които загинали при издигането на цистерната.

Изглежда, че повечето колони са били взети от изоставени и полуразрушени по-стари сгради из територията на цялата империя и докарани тук заедно с част от колоните използвани и за Света София. Изработени са от много разнообразни типове мрамор и гранит.

В северозападния ъгъл на Цистерната са разположени други две странни колони – положени са върху каменни блокове с изсечено на тях изображението горгона Медуза. Произходът на двете каменни основи не е ясен. Смята се, че са донесени тук от сграда от късно римския период, но няма писмени източници, които да свидетелстват, че и преди са служели за пиедестали за колони.

Медуза в Цистерна базилика
Медуза в Цистерна базилика

Както е повелявала традицията изображенията на горгона Медуза са обърнати на страни. Едната лежи на бузата си, а другата е с челото на долу, за да не може да бъде погледната директно в очите. Иначе човек ще се вкамени. Така или иначе поставена по този начин каменната Медуза, която лежи на бузата си, става с височина, подходяща за поддържането на колоната. И това е било необходимо за конструкцията. Същото обяснение обаче не може да бъде приложено за каменния блок с горгона Медуза, която е обърната с челото надолу.

В старогръцката митология Медуза била най-голямата от трите сестри горгони. Тя била най-страшната, но и единствената смъртна измежду сестрите. Дъщери на морските чудовища Форкис и Кето, те били с женски лица, но със змии на главата вместо коси. Творците от 5 век си представяли Медуза като красива и едновременно с това ужасяваща девойка.

Обърната медуза в Цистерна базилика
Обърната медуза в Цистерна базилика

В по-късна версия на мита, в „Метаморфози“ на Овидий, Медуза е красива девойка с прекрасна коса, която искала да се мери по хубост с богинята Атина (Минерва). Тя била изнасилена от Посейдон в храма на Атина. Това разгневило богинята и тя направила девойката с толкова грозно лице, че всеки, който го погледнел се вкаменявал. Вместо коси, на главата си имала живи хидри. В „Метаморфози“ героят Персей обобщава това наказание като напълно заслужено. В повечето версии на мита горгона Медуза е била обезглавена от него. Водейки се по отражението в щита си Персей успял да не поглежда горгоната в лицето. Когато я обезглавил, се оказало, че е бременна от Посейдон и от тялото и се родили крилатия кон Пегас и великана Хризаор.

Дори след като главата на Медуза била отсечена, тя не загубила способността си да вкаменява всеки, който я погледне в очите.

Възможно е вграждането на двете изображения на горгона Медуза в сградата да е имало и символично значение, подобно на това, което в българския фолклор има вграждането на сянката на млада мома в строящата се сграда – девойката ще се разболее и ще умре, но сграда ще е здрава и ще устой на времето. В този смисъл изображенията на горгона Медуза в Цистерната може да е било нещо като талисман на Цистерната.

52 каменни стъпала извеждат до входа на цистерната. Стените и са от печени тухли и са дебели 4 метра! Замазани са с устойчив на вода хоросан. Водата е идвала от Eğrikapı, място в Белградската гора, която се намира на 19 км от града, на север. Пътувала е по два акведукта – дългият 971 метра Валенски акведукт (на турски Bozdoğan) и 115.45 метровия Mağlova акведукт, които също е изграден от император Юстиниан.

Тежестта на тавана на Цистерната се разпределя на колоните като лежи на кръстовидни куполи и сводести арки.

Базилика Цистерна е преживяла няколко реставрации от създаването си. Първата е при управлението на Султан Ахмед III през 1723 г. от архитекта Мухамад Ага от Кайзери. Втората е завършена през 19 век по време на управлението на Султан Абдулхамид II (1876–1909). Пукнатини по зидарията и повреди по колоните са поправени през 1968 г, и после още веднъж през 1985 г. от Истанбулският музей. При тази реставрация от базиликата са изнесени 50 000 това тиня. Изградени са и платформите, по които днес посетителите се разхождат.

Цистерна Базилика
Цистерна Базилика

Усещането да се влезе в Цистерната е трудно за описване. Мистично е, чува се звук от капеща вода. Днес целият под е покрит с 30-на сантиметра вода, в която в мрака се виждат да плуват риби. По дълги алеи се върви между колоните. Усещането за магия се засилва от начина, по които колоните са осветени с мека оранжева светлина. Ако имате късмет да няма много посетители в момента, ще чувате ехото от стъпки в тишината и звънтящите от тавана капки вода. Тук е хладно, понякога направо студено.

Входът е 10 турски лири, а Цистерните работят от 9:30 до 18:30, всеки ден без понеделник. Обиколката не отнема много време, можете и да претичате покрай колоните за 20 минути. Но все пак си струва да се насладите на митичната обстановка и древната история, да се потопите в легендите и да си представите как ли са се чувствали откривателите на това място, когато е било разкрито от водата.

Когато излязохме от подземията, продължихме надолу по същата улица към Високата порта и двореца Топкапъ. Той заедно с Долмабахче, са забележителности в Истанбул, които също непременно трябва да посетите. Реалистично е да им отделите един ден.

 

СподелетеPin on Pinterest0Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someone

2 thoughts on “Базилика Цистерна в Истанбул

Your Message...Your name *...Your email *...Your website...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *