«

»

авг. 21 2013

Капълъ Чаршъ и Египетския пазар до Новата джамия в Истанбул

СподелетеPin on Pinterest0Share on Facebook55Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someone

Забележителностите в Европейската част на Истанбул са така наситени, че трудно ще обходите всичко за един ден, дори въобще да не влизате никъде. Споделихме впечатления за Синята Джамия, Света София, Цистерните, дворците Топкапъ и Долмабахче, тук отделяме специално място на Египетския пазар и Капълъ Чаршъ – вълшебни и несравними кътчета от Истанбул.

Египетският пазар или пазарът на подправките, започва от Новата Джамия, Yeni Cami.

На площада са се наредили в дълга редица ваксаджии. Седнали са на ниските си столчета пред лъснати маси за почистване на обувки, които светят в златно. Изглеждат тихи и вглъбени, прехвърлят от броениците си топче след топче. Все едно времето е спряло. Докато не забележиш, че някои от тях браузват със смартфоните си.

Ваксаджии пред Новата Джамия

Ваксаджии пред Новата Джамия

Самата джамия е величествена и изглежда много стара. Все едно е от някоя персийска приказка, нищо, че името й – Yeni Cami – означава „Новата Джамия“.

Наричана още Джамията на Валиде Султан (Yeni Valide Camii), тя е разположена в самото устие на Златния рог, там, където той се влива в Босфора, и е една от най-важните забележителности в Истанбул.

Новата джамия снимана откъм Египетския пазар

Новата джамия снимана откъм Египетския пазар

Изграждането на джамията започва през 1597 г., по нареждане на Сафие Султан, която била жена на Султан Мурад III и майка на Мехмед III. Архитект бил Давут Ага, чирак на великия Мимар Синан. Той обаче умира през 1599 г. и е заместен от Далгъч Ахмед Чавуш (Dalgıç Ahmed Çavuş).

Строежът продължава повече от половин век и е завършен от друга Валиде Султан – Турхан Хадисе(Turhan Hadice). Проектът бил прекъсван от политически разногласия, тъй като бил скъп, и отнемал сериозни човешки и парични ресурси, но също така бил позициониран в един от важните в икономическо отношение райони на града. И всичко това предизвиквало сериозно разединение в двора.

Квартал Еминюню (повече за този квартал можете да прочетете в този пост), където е трябвало да се изгради джамията, бил сериозен търговски център, обитаван предимно от еврейско население. Поставяйки джамията тук, Сафие Султан се надявала да разшири сферата на влияние на исляма в града и да извлече изгода от увеличаващото се недоволство на местни и чужди търговци, заради все по-голямото влияние и сила на техните еврейски колеги – строителството давало оправдание на султана да конфискува имуществото им. Въпреки това сериозните разноски по изграждането на комплекса предизвиквали остра критика. Еничарите негодували срещу голямото влияние на Валиде Султан и смятали, че джамията е излишен разход.

Сафие Султан била принудена да изостави проекта при смъртта на сина си Мехмед III. Тя загубила своя статус в харема и новият султан Ахмед I нямал интерес да подкрепя изграждането на джамията. Наполовина изградената конструкция се превърнала в руини и била сериозно разрушена от пожар през 1660 г. По-късно същата година, дворцовият архитект Мустафа Ага предложил на Валиде Турхан Хадисе, майка на Султан Мехмед IV, да довърши благочестивото деяние. Така джамията била най-накрая готова през 1663г., а през 1665 г., тържествено открита.

Както и други джамии в града, направени по времето на Османската империя в Истанбул, Новата Джамия е проектирана като кулие или комплекс с множество съседни сгради, които служат за религиозни и културни цели. Оригиналният комплекс включвал болница, начално училище, обществени бани, Тюрбе, Türbe, две обществени чешми и пазар. По-късно, по време на управлението на Султан Ахмет III, била добавена и библиотека.

Около Новата джамия има няколко входа, през които можете да се гмурнете в Египетския пазар. Този район винаги е оживен от туристи и местни хора.

Алеите, входовете и покритите части се преливат една в друга, до степен, че за несвикналите е трудно да се ориентират. И на нас ни беше трудно, но така или иначе целият район на Капълъ Чаршъ и Египетския пазар е много интересен.

По улиците край Египетския пазар

По улиците край Египетския пазар

Търговската зона около Египетският пазар и Капълъ Чаршъ, обхваща съседните улици и започва веднага от Новата джамия. Капълъ Чаршъ са покрити части, пасажи, порти.

Отвън, има повече места, където да хапнете или да седнете. На Капълъ Чаршъ са само няколко кафенета, създадени в наши дни, заради туристите има и едно място, на което се предлага дюнер. Традиционно на покрития пазар не е имало места, на които да се приготвя храна. Това е исторически обосновано, а и от съображения за сигурност – тъй като пожарите избухвали много лесно и били унищожителни. Дълго време след създаването на пазара, търговците са идвали тук без да се притесняват къде ще ядат. Те си носели храна от вкъщи в специални кутии… Оригинално на пазара се е сервирало кафе и най-вече чай.

И до днес в района на покрития Капалъ Чaрши и на Египетския пазар системата за снабдяване с чай работи безпогрешно. Слаби момчета заобикалят забързано минувачите и носят подноси с дръжки над тях – напомнят на кафези. 10- 15 чашки подрънкват вътре. Чаят се доставя до поръчалите търговци, а на връщане се отнасят празни чаши и мокри чинийки.

Купувач на килими си купува турско кафе докато оглежда стоката

Купувач на килими си купува турско кафе докато оглежда стоката

Седнахме да пием чай в малък безистен, в страни от голямата глъч. Имаше само две малки масички, покрити с дебели тежки покривки – повечето клиенти получават чая си на място, в магазините. Но тук беше едно от местата за приготвяне и разнасяне на чай. Едно 12-13 годишно момче постоянно тичаше навън с поднос пълен с чаши с горещ чай, връщаше се и после почти веднага се втурваше отново. Разносвачите на чай са едни от най-заетите хора в Истанбул. Традицията за пиене на чай в Истанбул ни беше много интересна и имаме отделен пост за това.

На по чаша чай в малка чайна около Египетския пазар

На по чаша чай в малка чайна около Египетския пазар

В същия безистен имаше симпатична закусвалня с готвена храна и сладкиши. Предлагаха яхния с бамя, мусака, пълнени тиквички. На двете малки маси отпред се хранят предимно търговци от пазара.

В района има и други места за ядене – дюнерджийници, които предлагат вкусни неща като „Адена“ кебап и Джигер в хляб. Седнахме в една от тях и се насладихме на прясна и добре приготвена храна. Едни „разпоредители“ имат задачата да приемат поръчката и да ти я донесат, току що свалена от скарата.

Друго заведение, в което трябва да се отбиете, когато сте на Египетския пазар е Lezzet-i Sark, на Hasırcılar Caddesi, 52

Бяхме привлечени веднага от количката за приготвяне на Кюнефе на дървени въглища. Вътре има скара с голям метален покрив, под който се приготвят шишове, кебапи, сочни кюфтета. Тук ядохме много вкусно Кюнефе (7.5 турски лири) и ни почерпиха с Чи кюфте, увито в марулка. Но ако искате да хапнете тук имайте предвид, че трябва да седнете най-късно в 18:30, защото тогава пазарът започва да затваря и те също приключват.

Кюнефето се приготвя в специално място на дървени въглища

Кюнефето се приготвя в специално място на дървени въглища

Ще се настаните на ниски масички на сред оживения пазар и ще хапнете вкусно и на добри цени. Сервитьорите разбират английски и няма да имате проблеми. А ако сте като нас и опознавате едно място през храната там, сигурно ще ви е интересно да прочетете постовете ни за вкусните неща за хапване в Истанбул, за сладкишите и другите местни храни и за традицията за пиене на чай и кафе.

В пазарите Капълъ Чаршъ и Египетския са запазени автентичната атмосфера, ориенталските порядки, шума и разнообразието на стоки, така както са били през вековете. Може би затова тук се усеща толкова силно турския и въобще ориенталския дух.

Из Капалъ чаршъ

Из Капалъ чаршъ

Ще се разминавате с разговорливи продавачи на сладкиши, на подправки, на шалове, чай и килими, ще внимавате да не се блъснете в момчетата, които разнасят чая и ще потънете в неповторимо разнообразие от цветове, миризми и вкусове.

Хубаво е да имате предвид, че Пазарът на подправките или Египетския пазар работи от 9:30 до 16:30 в зимните месеци и до 18:30 в летните. Почива в понеделник. Докато Капалъ Чарши отваря в 9:00 и затваря в 19:00 – 19:30 и почивният му ден е неделя. Разбира се, става въпрос за пазари и може да се натъкнете на отклонения от това време – така че не оставяйте важни неща за последната минута.

Продавачът на лампи ни се стори също толкова екзотичен, колкото и сергията му

Продавачът на лампи ни се стори също толкова екзотичен, колкото и сергията му

Египетският пазар

‘Mısır Çarşısı’ или Египетският пазар е един от най-големите в Истанбул, намира се във Фатих, в района Еминюню. Документите свидетелстват, че първоначално името на пазара било Новият пазар. И понеже всичко било построено със средства от Египетските владения на Османската империя, затова пазарът бил наречен Египеският. Думата mısır на турски има две значения, едно е „Египет“, а другото „царевица“. Това е причината понякога името да се превежда погрешно и да се нарича „царевичния пазар“.

Сградите на пазара, част от кулието (külliye) на Новата джамия, трябвало да подпомагат издържането на джамията със средствата от наемите. Пазарът на подправките е издигнат под формата на буквата „L” и се състои от 88 сводести помещения, повечето от които днес са разделени на горна и долна част (горната се използва за складове). В двата края на пазара има монументални портали.

Главният вход е разположен в югозападния ъгъл и е с лице към Yeni (Новата) джамия.

Египетският пазар винаги е бил и все още е, център на търговията с подправки в Истанбул. Все пак в днешно време разнообразието от магазини е много голямо и тук могат да се намерят всякакви изненадващи неща.

Източник Wikipedia

Капълъ Чаршъ

Капълъ Чаршъ (Kapılı çarşı) означава „покрит пазар“, използва се и името Büyük Çarşı„голям пазар“. Този пазар в Истнабул е един от най-големите и най-старите пазари в света.

Има 61 покрити алеи и над 3 000 магазини. Пазарът се разлива в голям район, заключен от запад на изток между две известни джамии – тази на Беязид (Beyazıt Camii), която се намира в съседство на останките от Форума на Теодосий, и Нурусмание ( Nuruosmaniye Camii). Може да се достигне лесно от площад Султанахмед (Sultanahmet) и Сиркеси (Sirkeci) с трамвай – Линия Т1, спирка“Beyazıt-Kapalıçarşı“.

Изграждането на Капълъ Чаршъ започва почти веднага след завладяването на Константинопол от османците, през 1455-56г. Първоначално Султан Мехмед II издига сграда за търговия с текстил – Cevâhir Bedestan. Думата „Bedesten“ е с персийски корени и означава пазар на продавачите на дрехи. Пазарът се намира на много възлово място, както за древен Константопол, така и за Истанбул. В съседство, по същото време бил издигнат първият султански дворец – Eski Sarayi – Старият дворец.

Изграждането на пазара приключило през 1460-61г. и сградите му били част от вилаета на Света София (превърната вече в джамия).

Анализи на тухлите, използвани за строежа, показват, че те са от втората половина на 15 век. Въпреки, че например по Източната порта – Kuyumcular Kapisi на Bedesten, са открити материали използвани по времето на Комнините от Византийската империя.

Освен от Bedesten, за търговия на дрехи и платове, пазарът се състоял от още няколко различни части.

Например на Esir Pazarı се състояла търговията с роби, като мястото било използвало за същата цел и по време на Византийската империя. Друг пазар бил този за неща втора ръка – Bit Pazarı, Uzun Carsi – дългият пазар, пазарът за книги – Sahaflar Carsisi, който бил преместен след заметресение през 1894г. от първоначалното си място, на сегашната си локация – до джамията Беязид, Sandal Bedesten – Сандаловият пазар – по цвета на вълната от Бурса, която имала този цвят, „Cedit“ или „Yeni“ – Нов пазар…

В началото на 17 век, Капалъ Чарши бил достигнал вече завършения си вид. Изключителното разрастване на Османската империя на три континента и тоталния контрол над пътищата между Азия и Европа, превръщат пазара в основното място за търговия в Средиземноморието. Според няколко европейски пътешественици от това време, той пазар би най-големият, най-изобилният и с най-голямо разнообразие от качествени стоки от всички пазари в Европа. Този статут се задържал до първата половина на 19 век.

Източниците от това време свидетелстват че пазарът бил с квадратна форма, с две главни улици, разположени перпендикулярно едно на друга, пресичащи се в средата и една трета улица, която обикаля около външния периметър. Освен тях имало 67 по-малки идеи, всяка с името на стоката, която се продава на нея. Няколко площади се използвали за ежедневните молитви, имало 5 джамии, 7 фонтана, 18 портали, които се отваряли сутрин и се затваряли вечер.

През 1638г. турският пътешественик Евлия Челеби (Evliya Çelebi) прави едно от най-важните описания на пазара и неговите порядки. Броят на магазините и тогава е бил около 3 000, с още 300, разположени в околните ханове, големи Керван-сараи на по два или три етажа, с вътрешни дворове, в които се съхранявала новодоставената стока. По това време една десета от всички магазини в града били в пазара или в съседство, самият пазар още не бил покрит.

Повтарящите се бедствия като пожари и земетресения, не оставяли незасегнат и пазара. Най-вече пожарите се отразявали пагубно, защото нямало почти никакъв начин за реакция. Едва през 1738г. бил издигнат фонтан, който може се види и до днес, близо до Mercan Kapi. В този период – 1696г. бил издаден закон против пожарите и някои части от пазара били покрити с куполни покриви. Въпреки това бедствията не спрели.

През 19 век, развитието на текстилната индустрия в западна Европа, методите за масово производство, затворената икономика на империята и производството предимно на суровини, не и на готови стоки довеждат до постепенния упадък на пазара. До 1850 наемите вече били 10 пъти по ниски, отколкото преди 2 – 3 десетилетия. Зараждането на западно ориентирана буржоазия и търговският успех на западните продукти, които били продавани предимно от гръцки, арменски и еврейски малцинства, накарали тези търговци да се преместят от пазара. Той вече изглеждал твърде стар и демоде, затова те отворили магазини в по-европейските части на града – в районите на Пера и на кулата Галата.

Според изследване през 1890 г. Капалъ Чарши имал 4 399 магазина, 2195 зали, 1 баня – хамам, една джамия, 10 медресета, 19 фонтани и 24 хана.

След едно силно земетресение през 1894г. пазарът е възстановен, но с по-малка площ и битпазара за стоки втора ръка – Bit Pazarı, остава извън пределите на комплекса и остава открит, откъдето и днешното му име – Çadircilar Caddesi – Пазара на тентите. Повечето ханове също остават извън пределите на Покрития пазар и само 9 от тях все още са в неговите очертания.

По това време се променят и самите типове магазини и започват да приличат на тези, които виждаме днес.

Преди това търговците седели от двете страни на алеите на дървени миндери пред рафтовете със стока. Всеки от тях имал място широко около 1.8-2.4 м и дълбоко 3 до 4 м, наричало се „долап“. По-голямата част от стоката не била излагана тук, а стояла в складове. Само дрехите били закачани на дълги, цветни редове. Потенциалните купувачи, идвали, сядали да си приказват с търговеца, пиели кафе или чай, а сключването на сделката било част от този ритуал. Вечерно време щандовете се затваряли с драперии от плат. Нямало никакви реклами. Търговци на един и същи тип стоки продавали заедно на своята си улица.

По-вътрешните части на Капълъ Чаршъ били запазени за по-ценните стоки: бижута, оръжия, кристал. Сандаловият базар бил център на търговията с коприна, но и други неща се продавали тук. Едни от най-колоритните части били тези за обувки – Pabuççular Pazarı – продавали се хиляди обувки в различни цветове – турците купували само жълти обувки, гърците – сини, евреите черни, а арменците – червени. Щандовете за подправки, като особено ценен продукт, по това време стояли до тези за бижута, оръжие и книги. Търговията била така концентрирана на едно място, за да се осигури по-голяма защита срещу крадци, пожари и бунтове. Портите се затваряли винаги през нощта и имало пазачи, за които плащали от търговските гилдии. За да се влезе в комплекса през нощта трябвало да се издаде специално разрешение от властите. Единствената нощ, в която било отворено, била по време на празненствата в чест на завръщането на Султан Абдул Азиз от Египет. Тогава султанът преминал през осветения пазар на кон, а множеството го приветствало.

Въпреки, че тук били концентрирани огромни богатства, кражбите се случвали зключително рядко.
Най-мащабната от тях се случила през 1591 г. когато 30 000 златни монети били откраднати. Това потресло целият Истанбул! Пазарът останал затворен за две седмици, а хората били измъчвани, докато парите не се намерили, скрити под рогозките на пода. Обвиняемият бил млад персиец, търговец на розово масло. Султан Мурад III проявил милост и заповядал да го екзекутират чрез обесване, а не чрез мъчения…

Традициите в търговията на пазара до края на Танзимат-а (първата половина на 19 век) били много различни от това, което приемаме за нормално в съвременния свят – равнодушие по отношение на печалбата, липса за завист от успеха на останалите търговци и една и съща, коректна цена, установена за всяка стока. Това от части се дължало на ислямската религия, отчасти на системата на гилдиите, които осигурявали социална сигурност за търговците. В последствие всичко това било променено.

Друга характеристика на пазара по времето на Османската империя била липсата на ресторанти и места за хранене. Отсъствието на жените от социалния живот и номадските порядки в османското общество, изключвали концепцията за храненето навън. Търговците си носели храната в кутии наречени „сефертас“ и единствената храна в продажби били дюнер кебап и тавук гюгсю (tavuk göğsü) – десерт приготвен от пилешки гърди, мляко и захар и поръсено с розова вода и турско кафе. Тези ястия били приготвяни и сервирани в малки киоски.Една от тях съществува до ден днешен, въпреки че вече не функционира – намира се на пресечката на Halıcılar Caddesi с Acı Çesme Caddesi. Носи се легенда, че Султан Махмут II идвал често тук, за да яде такъв десерт.

Пазарът бил мястото, където жителите на Истанбул се срещали, както и единственото място, където можело да се видят жени. По времето на Тазимат-а само тук обикновените хора можели да видят някого от хората от харема или от султанския двор.

Търговците на пазара били организирани в гилдии. За да се създаде една гилдия, трябвало да има достатъчно хора, които да продават един и същи тип стока. След създаването на гилдия се формирал монопол и броя на търговците и на магазините се замразявал. После някой можел да влезе в гилдията, ако баща му му е предал занаята си или ако си купи правото от друг търговец, който иска да се оттегли, при това на доста висока цена.

Ръководството, Kethüda, на всяка от гилдиите било държавен орган, който решавал какви ще са цените и какви ще са таксите. Вътре имало и представители от самите търговци – обикновено тези, които имали най-много опит в търговията. Постепенно гилдиите започнали да губят своето значение и през 1913 г. били премахнати и заместени с асоциация на продавачите на пазара. В днешно време на пазара има няколко такива асоциации, но нито една от тях не е представителна за цялата общност.

Източник Wikipedia

Дневно през двата пазара – Египетския и Капълъ Чаршъ минават между 250 000 и 400 000 посетители – със сигурност е вълнуващо да си част от тази тълпа! Хората се движат на потоци и понякога, кагато си срещу повечето от тях, преминаването е трудно. Дори да се разглеждат сергиите е трудно, човек се оставя на тълпата да го носи и просто потъва в стоките, покрай които преминава.

На Капълъ Чаршъ имаш усещането, че се движиш в пъстър вълшебен свят. В един момент всичко се слива в едно – цветовете на шаловете, шарките на килимите, блясъкът на екзотичните лампи от малки парчета стъкло, миризмата на чайове и подправки, подрънкването на стъклените и керамичните предмети за продажба. Заради покритото пространство във въздуха навсякъде се носи специфичен сладък аромат, който когато влезеш отвън те обръща, без да усетиш те замайва и после спираш да го усещаш, но е там – канела, кардамон, черен чай, жасмин, розова вода, портокалови цветчета, индийско орехче…

По отношение на пазаруването, зависи какво търсите, но и на двата пазара можете да се сдобиете с интересни неща.

На Капълъ Чаршъ като че ли залагат на повече универсални неща, от които се интересуват туристите – изделия от кожа, стъкло и метал. Традиционни дрехи, пъстри шалове, който се купуват като сувенири. Подправки има както тук, така и на Египетския пазар. Според нашите впечатления цените им са леко завишени, така че ако ще пазарувате такива неща, може би е по-добре да отскочите и до някой друг пазар, като този в Юскудар, откъдето пазаруват повече местни хора.

По отношение на локумите и халвата, които също често се взимат за подарък, ако сте добри в пазарлъка – ще ги вземете на прилични цени. Ако нямате много самочувствие в тази област – то купете ги от някои супермаркет или от пазар като този в Юскудар. Тук може да прочетете повече за това каква места храна може да се опита и купи от Истанбул, а тук има повече информация за Юскудар.

На Египетския пазар, понеже е открито, цветовете изглеждат по-ярки, а стоките са по-разнообразни. Тук пазаруват и повече местни хора. Има специализирани стоки и като цяло ни се стори по-разнообразно, отколкото в Капалъ Чарши. Впечатляващи бяха магазините за домашни потреби,както и тези за сладкарски и готварски пособия, в които могат да се открият невероятни формички за сладки, професионални пособия, шприцове… Ако сте майстор кулинар или обичате да приготвяте сладки неща вкъщи – ще останете запленени и със сигурност ще намерите не едно и две неща, които да си купите на добри цени.

Подправки на Египетския пазар

Подправки на Египетския пазар

Освен всичко, районът на двата големи пазара е и място за сериозна търговия на едро. Има много тематични пазари като Алеята на текстила, и места от където да се пазаруват разнообразни стоки на едро. Тези райони са във по-външните части на Египетския пазар.

На няколко места ще ви изненадат тематичните статуи на продавач на текстил, на хамалин. Може и да има още – но да не сме се натъкнали на тях, скрити сред множеството улици и алеи. Не се страхувайте, че ще се загубите, дори да не помните откъде точно сте минали, накрая все ще излезете на някое познато място или направо в района извън пазара.

Поредната количка-сергия с освежаващи продукти

Поредната количка-сергия с освежаващи продукти

Египетския пазар започва с Новата джамия и едно от местата, на които свърша е районът на Истанбулския университет с гробниците на султаните около него – друга забележителност в Истанбул, която си струва да разгледате.

В съседство на университета е площада с колоната на Константин, покрай нея със сигурност ще минете – отделете момент да се снимате.

Следващата ни спирка в Истанбул ще бъде площад Таксим и кулата Галата. Ако за вас това е първо посещение в града отделете време и за други основни забележителности като Света София и Синята джамия, Цистерните, дворците Топкапъ и Долмабахче, ако имате повече време разходете се с корабче по Босфора и по Златния рог, ако сте в града през април или май непременно посетете парка Емирган с лалетата.

 

СподелетеPin on Pinterest0Share on Facebook55Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someone

6 коментара

Skip to comment form

  1. Tanya Konstantinova

    Интересувам се от фирми, които предлагат платове и покривки. Можете ли да ми изпратите някакви координати. Предварително Ви благодаря. С поздрави Таня.

    1. Linda Hristova

      Здравейте Таня,
      За съжаление не разполагаме с никакви координати, защото не сме се интерсували от такива бизнес възможности. Ако имате възможност да пътувате до Истанбул и да се разходите из тази тематична част на Египетския пазар, ще се срещнете с множестово търговци. Впечатленията на познати са, че всички те работят на едро и верочтно на място ще можете най-добре да проучите нещата. Успех!

      1. Tanya Konstantinova

        Благодаря ти Линда!

  2. елена

    интересувам се от търговци които предлагат мъниста

  3. Нина Янакиева

    „Докато вървите из Египетския пазар неусетно може да се окажете в Капълъ Чаршъ или обратното…
    Египетският пазар е в по-външните зони, обхваща съседните улици и започва веднага от Новата джамия. Капълъ Чаршъ все едно е вмъкнат вътре в него – това са всички покрити части, пасажи, порти.“ – съжалявам, но това не отговаря на истината и така обърквате много хора. Както сте написали самите вие (по-скоро копирали от Уикиппедия), Египетският пазар е под формата на буквата „L”. Прекрасно се вижда на сателитните снимки на картата. А откритите сергии и магазинчета в тесните улички наоколо и нагоре по хълма не са част от Египетския пазар (той е изцяло закрита постройка). Може би сте се объркали, защото целият квартал наоколо е търговски.

    1. Linda Hristova

      Благодаря за уточнението! Дано да е по-ясно сега 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

"Може да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>